Коледа
Коледа наближава и е време всеки да направи равносметка. И така, сядам, и започвам да мисля. Какво преживях, какво пропуснах, и за какво съжалявам. И така, умът ми тръгва да пътува през най-скритите кътчета на съзнанието. Връщам се назад към себе си, за да мога от себе си отново да тръгна.
Измина още една година изпълнена с копнежи и мечти. Една година, в която мъката и надеждата вървяха неотлъчно до мен. Пребродих света, за да търся нещо ново, нещо невиждано, мисля че търсих жената. Но как и защо аз я срещнах преди толкова време и я загубих, просто нямах достатъчно сили, за да я спра. Да аз нищо ново не търсих, просто бягах от спомените. И сега, преди самата Коледа, се приготвям да тръгна отново. И всеки път бягам все по-надалеч, опитвам се да забравя единственият човек, които сърцето ми отказва да забрави. Уморих се вече да бягам, толкова много се уморих. А и от бягството няма полза. Където и да отида споменат ще живее там, дълбоко в душата ми. Трябва да спра, знам, че трябва, само така ще продължа напред.
Затова, мили дядо Коледа, искам да си пожелая само едно: да срещна човек, който да ме накара да остана. Искам пак да се науча да живея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Григор Колев Всички права запазени
