6 апр. 2006 г., 11:32

Коледа

Эссе

2.1K 0 3

Бъдни вечер е! Запалих свещ. Чисто нова. Взирах се в пламъка с часове...
   Спомням си последния миг от твоя живот. Спомням си последната ти въздишка, която поех от устните ти, вдишах дълбоко и съхраних в душата си непокътната сякаш никога не си я въздишал. Никога, никога няма да се разделя с нейния товар... Никога... Не искам...
   Загасих свещта, когато спокойният пламък започна да се извива в мъчителни гърчове. Правата, стройна свещ се бе превърнала в безформена застиваща течност. Горещата лава се превърна в камък. Нямаше го вече пламъка, точно този, който превръща свещта в светлина... Тебе те няма...
   Коледа е! Първата Коледа без тебе, а все още не съм намерила светлината, която ми е необходима за да живея без теб...
   Липсваш ми...
   Почивай в мир...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

тюркоаз (Мариола Томова)

Страшно и трогателно!Поздрав за душата ти!!!

2007-08-23T21:50:35+03:00
Jane_d (Деси Инджева)

!!!
Това съм го чела, но всеки нов прочит ме потриса!!!

2007-07-10T14:04:45+03:00
ценителка (Мери)

Много силно и въздействащо, но животът продължава, въпреки загубите ни! Бъди силна!

2007-06-22T16:20:03+03:00