Лъжата пристъпва бавно и с тежест – да замаже някоя грешка, да прикрие отсъствие, да успокои гузната ни съвест... Понякога дори е изречена с добри намерения... А Истината винаги е гола, боса, зъзнеща и натикана в някое ъгълче по различни причини... Чака своя час! Като че ли се страхува от цялата бляскавост на най-голямата си съперница – Лъжата... А тя е като царица с изящна корона. И колкото повече време властва Лъжата, толкова повече натежава короната. И не само не ни осигурява спокойствие, ами ни изненадва с нови ситуации... Ставаме майстори в словесната си еквилибристика и се завъртаме в порочен кръг. А Истината – като малкото камъче, което преобръща колата – стои нащрек, готова само в един миг да ни смаже. И всеки миг е от значение докато се лутаме в сложния лабиринт от емоции в стремежа си да спрем да лъжем и да се измъчваме или да оставим Истината да тържествува с пълното съзнание, че нейната лавина няма да ни пожали. С някакво настървение обаче си пазим короната... И както е каз ...