Край
Във всяка една виждам усмивката ти,
тази подла усмивка, която ме накара да намразя себе си затова, че обикнах точно теб. Защо да страдам, защо да се мъча и да умирам бавно, виждайки твоето безразличие. Не мога ли просто да те забравя, както ти забрави мен?! По дяволите, не!
Само ти си в онова тайно кътче,
което пазех само за теб, само ти си
в сърцето ми! Погледнах в очите ти и разбрах,
че всичко беше свършило.
И нежността, и любовта, и милите думи вече не бяха същите. Pеалноста е толкова жестока! Проклинам мига, в който се отказах да се боря. Дали това беше грешката ми или по-скоро бе най големият подарък, който някога съм ти правила. Между нас всичко свърши и това е факт. Не търся вината в теб, защото най голямата виновница съм аз. Затова, че позволих да те заобичам дори повече от себе си!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нямам Нямам Все права защищены