18.07.2007 г., 9:02

Край

1.1K 1 0
Стоя до прозореца и отново гледам звездите.
Във всяка една виждам усмивката ти,
тази подла усмивка, която ме накара да намразя себе си затова, че  обикнах точно теб. Защо  да страдам, защо да се мъча и да умирам бавно, виждайки твоето безразличие. Не мога ли просто да те забравя, както ти забрави мен?! По дяволите, не!
Само ти си в онова тайно кътче,
което пазех само за теб, само ти си
в сърцето ми! Погледнах в очите ти и разбрах,
че всичко беше свършило.
И нежността, и любовта, и милите думи вече не бяха същите. Pеалноста е толкова жестока! Проклинам мига, в който се отказах да се боря. Дали това беше грешката ми или по-скоро бе най големият подарък, който някога съм ти правила. Между нас всичко свърши и това е факт. Не търся вината в теб, защото най голямата виновница съм аз. Затова, че позволих да те заобичам дори повече от себе си!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нямам Нямам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...