Стоя до прозореца и отново гледам звездите.
Във всяка една виждам усмивката ти,
тази подла усмивка, която ме накара да намразя себе си затова, че  обикнах точно теб. Защо  да страдам, защо да се мъча и да умирам бавно, виждайки твоето безразличие. Не мога ли просто да те забравя, както ти забрави мен?! По дяволите, не!
Само ти си в онова тайно кътче,
което пазех само за теб, само ти си
в сърцето ми! Погледнах в очите ти и разбрах,
че всичко беше свършило.
И нежността, и любовта, и милите думи вече не бяха същите. Pеалноста е толкова жестока! Проклинам мига, в който се отказах да се боря. Дали това беше грешката ми или по-скоро бе най големият подарък, който някога съм ти правила. Между нас всичко свърши и това е факт. Не търся вината в теб, защото най голямата виновница съм аз. Затова, че позволих да те заобичам дори повече от себе си!!