Красотата
Напоследък все повече харесвам чернокожите. Тяхната физическа и духовна красота, музиката им... Отначало си помислих, че причината е в склонността ми да защитавам слабите. Но, не. Първо, те не са слаби. Изтърпели са и все още търпят много. Но имат силите не просто да се съхраняват, а и да показват дарбите си. Имат уникална музика! Прекрасни артисти, добре представени в икономика, право, политика... Не по-различни са от белите! За това харесвам тяхното различие. Преди много ме занимаваха циганите. Като повечето от нас, първо опознах лошата им страна. После започнах да срещам и опознавам добрата. Те са изградени от музика и танц! Гореща кръв. Винаги готови за бой. Но... Имат нещо много ценно! Те имат усещане за общност. За заедност. Нещо, което ние нямаме. Имат много да учат за поведение, за вписване в по-голяма група, за уважение... Май не искат да го учат. Но тези, които са го научили и го прилагат са толкова чаровни! Това значи, че и те имат основателни причини за харесване. Но... трябва да поработят по въпроса. Мислих и за нас. Белите. Превилегированите. Знам, че последната дума ще ви подразни, но.... До неотдавна, често и сега, светът е сякаш само наш! На белите! Изпитваме пренебрежение към другите. А защо? Имаме толкова недостатъци! Надменност, егоцентризъм, често - жестокост, неблагодарност, алчност, липса на отговорност и дисциплина... Най-вече липса на принадлежност към обществена група. Наричаме безродието си космополитност! Чуждопоклонството също е на почит. Но и ние сме красиви! Физически и духовно! Или, поне някои от нас! Те и другите са така. Само някои от тях носят красотата! Какво значи това? Значи, че във всички общности е заложена красота. Въпросът е, доколко ще я показват. Доколко ще имат възможноат и желание да показват красотата си. Истинската, а не измислена, козметична! Казват, че суперлативите стимулират. Май е така. Обаче, ние, усещайки се господари на света, сме много пестеливи на суперлативи за другите раси. Нашето бяло общество е силно фрагментирано и между отделните фрагменти има силно триене. Няма суперлативи. Нищо, че всеки фрагмент носи своята красота и трябва да я показват.
Онова, което казвам е, че ние сме като огромен парк! Всичко в него е красиво и ароматно. Би трябвало да го осъзнаем. Ако го приемем, триенето ще намалее. Така мисля. :)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Ангелова Все права защищены
