Креативно мислене и последвалите действия от него? Целта ми не е да оспоря  положителните черти на креативността, а да задам и да се опитам поне донякъде да отговоря на въпроса - "Доколко ние можем да бъдем наистина креативни и какво ни спира да бъдем такива?". Ще говоря от личен опит, тъй като нямам много наблюдения върху останалите, макар и да бъда твърде субективна. Но предполагам всеки ще открие нещо общо в собствените си мисли и поведение.

      Аз съм от хората, които знаят кое как да се направи, но в повечето случаи си оставам само с това. Тази ужасна пасивност, породена от безброй страхове, недостатъчно воля, избора на по-лесното макар и не по-доброто. Често предполагам и вие се спирате да сторите нещо, защото се страхувате да не сгрешите, но без опит няма и успех, няма победа. Ще кажете - обикновено клише, това всеки го знае, но нима не е истина.? Аз не мога да понасям и критиката. И то не защото мисля, че не мога да сгреша, а защото не мога  да преглътна факта, че съм сгрешила. Всяка моя грешка ме прави по-несигурна и плаха. Но ето и още едно клише - няма безгрешни хора. Но за перфекционист като мен, грешките са недопустими. Затова правя само това, което вече умея и с голяма неувереност и силна вътрешна борба, започвам нови начинания. Къде е тогава моята креативност, къде е творческото ми мислене. А най-голямата ми мечта е да творя. Аз пиша стихове или по-точно пишех. Напоследък спрях. Не знам защо. Аз пиша от малка, може би от 7-8 годишна. Пишех това, което ми беше на сърцето, това което идваше от душата ми, а сега сякаш те са празни. Естествено и твърде малко хора знаят за моето, така да кажем хоби. Пак от страх да не остана недоразбрана да не бъда осмяна. Лошо е да нямаш достатъчно вяра в себе си. Аз съм привърженик на мисълта на Ницше - "Това, което не те убива, те прави по-силен". По тази максима искам да живея, но си оставам само с желанието. 

      Какво да кажа, може би някой ден ще преодолея страховете си или пък ще си остана само с мечтите за това. Когато не намирам решение на проблема, си казвам като една от любимите ми героини Скарлет - "Ще мисля за това утре, сега не мога да го понеса." Но с всяко следващо утре времето минава, а животът остава една празна химера, една неизживяна мечта...

      Надявам се някой ден да стана достатъчно креативна във всеки един аспект от живота ми. Защото, за да имат стойност думите ти, трябва да бъдеш човек на действията!