Скромен опит, но все пак е нещо в сравнение с нищото...
Когато вървя по улиците, независимо дали съм се замислила, или не, сякаш виждам през онова квадратче... Квадратчето, чрез което манипулираме, забавляваме се, омърсяваме душите си...
Не изглежда чак толкова истинско, но е факт, че в момента то управлява света. Независимо от лъжите, които бълват от него.
Сърцата на хората продължават да туптят, но с ритъм, определен от квадратчето. Понеже виждат себе си в него, не смеят да прескочат границите му. То диктува ценности, усилия, време. А може ли да се говори изобщо за ценности? В наши дни...
И аз виждам квадратчета. Като всички останали.
И моят мозък често се оказва промит от квадратчето.
И все се чудя как е възможно светът да не познае Този, който е бил в него; Този, благодарение на чието вдъхновение стана света; Онзи, който се разхождаше сред множествата и казваше: "Близо е Царството".
Светът не Го позна понеже Го сложи точно в това квадратче. Нищо, че по Негово време не е имало телев ...