Ангел Атанасов Стоев                                                                            

"Къде е българското"

Есе

Къде е българското, в какво се изразява то? Нашите бащи и майки, баби и дядовци къде по-различно са живели от нас. На времето всичко е било качествено, вкусно и полезно. Имало е малко, но достатъчно и задоволително. Българското се е крило в различни продукти, обичаи, носии и материали. Какво е било да ядеш сирене, домашно приготвено от баба или млякото, издоено от кравата сутринта. Сега, ако опитате млякото и сиренето нямат нищо общо нито по вкус нито по мирис, да не говорим за саламите по магазините. Какви носии са носели преди, а сега какво, парцали от изкуствен материал. В моето време не е останало много, едни обичаи и празници, на които не може да се разбере дали е празник или обикновен делник. Българското... къде се крие? В това, че пеем български песни, че и това, ако може да се потвърди, браво ще кажа на този, който го докаже. Пеят се чужди, на друг език, песни, чийто смисъл и тълкование много малко хора разбират. Защо българското изчезна? Защо всичко хубаво и скъпоценно не се намира така лесно? Тези въпроси затрудняват някои хора, а други знаят и могат да кажат защо стана така. Моите тълкования са на базата на това, че искаме да заприличаме на “Запада”. Оттам идва всичко - и хубаво, и лошо. Всичките вносове на сладки, солени и меса от преди години развалиха пазара като качество и продукция. Един ден ще си спомняме как сме хапвали от домашното на баба и колко вкусно е било. Не че сега няма качествени работи, обаче те се изнасят за чужбина. Сега, с влизането в Европейския съюз, ще навлязат още повече боклуци и изнася и малкото, което ни е останало. Ако трябва да спомена в какво друго се крие българското, то трябва да се замисля много надълбоко. Ако се върнем преди години, където моите баща и майка са били ученици, то тогава можем ли да сравним тяхното облекло в училище и нашето. Тогава са имали облекла еднакви за всички, едни за момчетата и други за момичетата. Били еднакви на външен вид с вратовръзки, къси коси обръснати всеки ден. Момичетата били с полички и вързани коси. Сега има ли нещо подобно, няма, разбира се. Всеки си ходи, както си поиска и каквото  си поиска. Българското взима, че замира. Ако ние не си помогнем, няма кой друг да го направи. Останала е малка искра, малко пламъче, запазете поне него. Има хора с добри мисли и пазят българското, постарайте се и вие да дадете нещо от себе си, за да живеем в една България, по-чиста, по-добра, по-красива!

Съхранете българското!