Замисляли ли сте се някога защо са проливните бури, които преживяваме от време на време? В миналото хората са вярвали, че това е начин боговете да накажат хората за техните грехове. Нещо като Апокалипсис. Дядо ми пък ми беше казал, че боговете се забавляват, търкаляйки бури, пълни с вода, които се сблъскват, пукат и водата изтича долу при нас. Тоест игра за разсейване, която всява ужас. Хората на изкуството си мислят, че когато вали, всъщност раят плаче. Значи болка и страдание, примесени може би с разкаяние или облекчение. Метеоролозите не могат да приемат друг факт, освен, че това е дело на майката природа, а не някакви абсурдни измислици на фанатици като рай и богове. Абсолютна ограниченост и скептицизъм, основани на науката. Всеки с разбирането си.
За мен дъждът обаче е нещо повече от научен факт или религиозно вярване, или недоказан мит. За мен дъждовното време е времето, което ни се предоставя, за да останем насаме със себе си, с мислите и тревогите си, да си дадем просто почивка ...