23.04.2008 г., 22:23 ч.

Let it rain 

  Есета » Социални
1477 1 1
2 мин за четене

 Замисляли ли сте се някога защо са проливните бури, които преживяваме от време на време? В миналото хората са вярвали, че това е начин боговете да накажат хората за техните грехове. Нещо като Апокалипсис. Дядо ми пък ми беше казал, че боговете се забавляват, търкаляйки бури, пълни с вода, които се сблъскват, пукат и водата изтича долу при нас. Тоест игра за разсейване, която всява ужас. Хората на изкуството си мислят, че когато вали, всъщност раят плаче. Значи болка и страдание, примесени може би с разкаяние или облекчение. Метеоролозите не могат да приемат друг факт, освен, че това е дело на майката природа, а не някакви абсурдни измислици на фанатици като рай и богове. Абсолютна ограниченост и скептицизъм, основани на науката. Всеки с разбирането си.

 За мен дъждът обаче е нещо повече от научен факт или религиозно вярване, или недоказан мит. За мен дъждовното време е времето, което ни се предоставя, за да останем насаме със себе си, с мислите и тревогите си, да си дадем просто почивка от забързаното и все пак скучно наше ежедневие. То е нещо като символ на равносметката, шанс за ново начало с нови решения, започнало с изгряването на слънцето. Дъждът отмива всичко ненужно - грехове, проблеми, мъки, тревоги и т.н. И открива скритата красота. И след миг всичко отново светва и заблестява с появяването на усмивка.

 До ден днешен хората се изпълват с носталгия, когато завали, и с гняв, когато спре, защото дъждът и водата, която оставя след себе си, объркват всички планове. Но не и аз! Радвам се, когато завали, защото за мен това значи ново начало. Капките барабанят по прозорци, чадъри, улици и тротоари в синхрон с мислите ми. Танцуват заедно балет в локвичките в ритъм с музиката в душата ми. Измиват всичко, до което се докоснат, в мига, в който го стигнат и това за мен е уникално, това за мен е цел в живота. И така, докато слънцето не си пробие път през облаците отново, за да озари всичко с прекрасните си лъчи. Да придаде нови багри на облаците, непознати искри на улиците, възможност на хората да излязат отново. Всичко е някак освежено, ново.

 И така, докато боговете не решат да ни накажат пак. Или да поиграят отново. Или докато на рая не му се насъбере достатъчно, за да заплаче. Или докато не се насъберат достатъчно водни пари. Или с две думи: докато не завали отново.

© Илина Цонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??