Кой знае защо, но днес не ми се чете. А трябва. Ще пробвам силите си отново. Няма да казвам къде. Кураж ми дава условието, че кандидатите трябва да са над 45 годишни. Ей, най-сетне някой да уважи белите ни коси (в случая бялата брада). Аз кога бях на толкова, да пресметна. Да, 97-ма. Какво стана тогава, есента Даяна загина. По това време, в края на август, бях в хотел "Смокините", над Каваците. Не беше зле. Пясъкът гладък, чист и още топъл. Морето синьо, медузите не даваха знак, че са живи. Бялото вино вечер беше студено. Имаше едно капанче, Барабското го бях кръстил. На северния край на плажа, на едни дървени скари се беше разпростряло. Вечер вълните шумяха, светлините на хоризонта говореха за закъснелите рибари, вятърът навяваше дъха на узрелите смокини, които късах сутрин. Това, че созополските лелки добре ги продаваха, ме караше да приспадам кило на ден от цената на нощувката. Синът ми щеше да започва следването си в Университета, жена ми все още се надяваше, че бизнесът ми може да ...