Левски през моите очи
(есе)

 Васил Иванов Кунчев - Левски, личност, здраво стъпила върху гранита на безсмъртието, все още не е намерила свое подобие.
Левски - титанът на българската революционна мисъл и действие, завещал своя дух и живот на свободата, ние превърнахме в знаме. Друг такъв в България няма.
 Левски през моите очи е обективен и реален, далновиден и самоотвержен организатор и ръководител на националната ни революция.
Той превърна от мечтание в необходимост и цел онази „чиста и свята република”, която днес носим в сърцето и ума си, която пазим и защитаваме, както пазим името българин.
От Освобождението до днес явлението Левски непрекъснато е занимавало неговите съратници и продължава да възбужда интереса на историографи, историци, литератори.
За мен той е най-големият идеолог, стратег, тактик и организатор на освободителното движение у нас и през Възраждането.
Не по-малко е и другото, с което Апостола влезе в паметта на своя народ: това е примерът на саможертва, човещина и нравствена чистота. В името на своята велика идея Васил Левски се бе отказал от всички земни радости, с изключение на една - да се
бори за свободата на България.
 В моите представи Левски  е винаги на кон, на крак или с писалка в ръка. Човек, който не е бил нито за миг в безопасност, не е имал нито миг свободен, но въпреки това с огромна, лъчезарна усмивка на лицето, с медено слово и с бунтовни песни на уста, които в захлас  е пял дори в студ и мраз.
Неустрашимостта на Дякона е била съчетана с бистър и способен на дълбоки порицания, подвижен ум.
Той е изрекъл думите: ”Ние сме във времето и времето е в нас”, които ще останат в световната съкровищница на човешката мисъл. А собственото си място в живота определя така: ”Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя - губя само себе си”.
Уязвимото място на безстрашния бунтовник са неговият демократизъм и благородство, и тези му добродетели според мен, при суровата революционна обстановка се превръщат в негов недостатък.
Природата рядко влага в един човек много добродетели; рядко храбрите и дръзките са и най-благородни; още по-рядко най-властните са и най-безкористни, даровитите - най-скромни.
А у Левски всички тези големи качества са сбрани в едно неповторимо светло съзвучие.
В него са еднакво застъпени душевната мекота с революционната твърдост, мечтателят - с човека на делото, способността да води - със смирението на мъдрец, дарбата да заповядва – с готовността да се подчинява. Взискателен е към другите, но най-много към себе си. Силен е, но груб - никога, а душевната му чистота служи за огледало на всички, които са се докосвали до него. Само с това може да се обясни, че той става водач, без да има властния характер на Стамболов и Бенковски, хайдушката слава на Хитов, огненото перо на Раковски или пък литературната дарба на Каравелов.
Той водеше хората чрез магията на своята цялостно завършена личност - този Прометей на българската свобода.
 Така изглежда Левски през моите очи, така влезе в нашите сърца едновременно като Апостол на свободата и Апостол на човещината, а неговото име стана символ на нравствена сила и чистота, превърна се в оплодяващо начало и причастие за всеки българин.