Пред мен си ти, Апостоле. Всъщност твоят портрет в скромна дървена рамчица. Искам да пиша за теб, но смущават ме очите ти. Погледът ти прониква пред мен и се рее някъде в безкрая. Този поглед, не трепнал хиляди пъти при срещите със смъртта. Кого търсиш там, Апостоле? Тези, които заклеваше да тръгнат на смърт срещу тирана? Душите им отдавна бродят по небето на България, а имената им тънат в забрава. Гробовете им останаха незнайни, а днешните герои им свалят бюстовете за метал. За бронз, Апостоле.
Листът пред мен е чист като твоята съвест и се страхувам да не го изпълня със злъч. Вземам тефтерчето ти и чета твойте сметки. Дребни сметки за опинци и шекер. Малки сметки на голям човек. Там ти записваше всичко, което бе закупил с комитски пари. В тях няма разходи за път, ни дневни. А виж да ти покажа аз днешните вестници - брифинги, коктейли, разходки с мерцедеси и вили с басейни. Гешефти за милиони и то не в грошове, а в долари, за чиято сила ти даже не си и подозирал, когато "си се скитал бездомен, без сън и покой под външност чужда и под име ново, със сърце порасло и за кръст готово". Няма сега кой да тръгне към кръста, макар че твоят портрет виси зад меки кресла в тежки кабинети. И вчера, и днес ти беше и си остана икона за доста фарисеи, Апостоле...
На кого си всъщност? На тези, които повярваха в огненото ти слово и развяха пряпореца със страшните думи "Свобода или смърт". На тези, които с твоето име хващаха балкана или гинеха по лагери и затвори? На тези, които издигаха трибуни и зовяха народа за някаква си тяхна правда? Или на тези, които заемаха по избор нещо от твоето слово или верую, но само тези слова, които им са нужни.
Ограбват те, Апостоле, ограбват твоето име, ограбват твоето слово, ограбват твоите идеи, но не могат да ограбят твоята съвест, тя е, която ще свети и ще свети в нашите души.
Знаеш ли, Апостоле? Ти трябва да си благодарен на този, който те предаде, на тези, които не можаха да те освободят от турската потеря, на тези, които те изпратиха на мрачната бесилка, на която ти "увисна със страшна сила" и стана светец за твоя народ, защото знаеш ли, Апостоле, че ако беше останал жив, след бакали щяха да те хвърлят в тюрма при Петко Войвода, защото не е имало, няма и няма да има светец у нас според нашите закони. А сега си там, високо на пиедестала на безсмъртието и си тук в нашите сърца, като вечен огън, чийто пламък ни сгрява в студените зими на безвремието и ни връща вярата в истината и бъдещето.
Ето това си днес за нас ти, Апостоле, Светец и съдник на делата ни! Поклон! Дълбок поклон!
2002 г.
© Ребека Иванова Все права защищены
Но след красивите и смислени думи остава отново онзи кратичък въпрос:
- Народе????
- Защо, народе?