Не мога да се спра да не напиша заглавието на английски, оригиналният език от който тази концепция идва. Ровя се из английският речник и не мога да открия истински синоним на една пък друга наша вече рядко използвана българска дума - обич. Ето какво пише неизчерпаемият източник на мъдрост Укипедия за нея:

"Обич е понятие, определящо чувство на привързаност на един индивид към друг. В общия случай тя няма сексуален оттенък за разлика от любовта."

Първото очевидно не е вярно. Обич е и да помогнеш на непознат човек или животно, което никога няма да видиш повече. Обич е и да нарисуваш картина и да я дадеш на някой. Привързаност може да е "оттенък" на обичта, но тя определено не е просто "чувство на привързаност". Единственото което сме сигурни за обичта е, че не е породена от  сексуален нагон, така че второто изречение е вярно. Опитвам се да направя разликата между двете думички - любов и обич, защото езикът ни ги има, а за да ги има, има и нужда, описват различни неща. Може ли обичта да е "стока"? Според мен - не. Трябва да си дадем и сметка също, че в българския език обич има глаголна форма, а любов няма. Т.е. "любовта" е по-скоро понятие, и като такова може да се превърне в "стока". Обич е осъзнато чувство, действие, не мисъл, не реакция. И това според мен има силна роля в разделянето на смисъла на думите. Примерно "чакам любовта", "любов от пръв поглед", "любовни взаимоотношения". Това е признак, че думата се ползва по-скоро като концепция за "нещо", като комплексна външна (за съзнанието ни) Идея, не толкова като естествено и непринудено вътрешно чувство (като обич). 

Така че по-точно казано, ще се опитам да разгледам Идеята за любовта като стока, защото тя е съвременната концепция за любов прокарана от модерната англо-саксонската култура. Която няма да критикувам, тъй като в крайна сметка тази култура е дала доста на света. Но и доста е отнела, и не самата тя в последно време изглежда се разцепва. За доста хора, концепцията за любов която се налага, е част от приноса и, чувстват се освободени. САЩ в някакъв смисъл са си освободители. Във всеки случай, човек трябва да си дава сметка за положителните и отрицателните страни, да се ориентира правилно не само в какво да вярва и в какво не, но и какво може да постигне в нея и как. Както и какво е... доста нереалистично да очаква. 

Първо, защо любовта може да се разглежда като стока? Защото в житейската си същност представлява взаимоотношения на обмен на ресурси и услуги между два индивида или "заинтересовани групи". В патриархалното ни минало е установено, че много по-лесно се организира подобно нещо чрез установяването на моногамна и неразрушима връзка. По-този начин са решили какво ще се прави с неща като обща собственост, общо потомство и т.н. По-този начин бракът обаче става избор на семейството, на рода, не на индивида. С освобождението ни от тази концепция обаче, повечето просто я приемат за "остаряла", без да си дават сметка, че както всичко, и тя е произлязла от необходимостта. И тя се опитва да реши определени реални житейски проблеми (колко добре е съвсем друг въпрос). Простото игнориране на нещо като "остаряло", не решава самият проблем в основата му... 

Въпреки че живеем в уж научно образовано общество, социалното програмиране ни кара да забравяме кои са тези ресурси и кои са тези услуги за които става въпрос. Естествено става дума за деца, и естествено услугата е възпроизводство на гени (предоставяна от жената), а ресурсите са необходимите пари (по-точно кредит в днешно време, защото парите отдавна са отнети) за отглеждането на новото потомство. Така ще е поне докато сексът не стане толкова безопасен, че обществото спре изобщо да се възпроизвежда (от което може да не се толкова далеко). Няма да изпадам в подробности как работят "птичките и пчеличките" и каква е пък научната Идея за любовта. Само ще спомена естественият извод от цялото нещо - мъжете и жените имат коренно различни роли в репродуктивния цикъл, при което имат и коренно различни стратегии за гарантиране оцеляването на техните гени. Който мъж вярва, че жените имат подобно на неговото мислене, или жена си мисли, че мъжете имат подобно на нейното мислене, явно трябва да се върне на "птичките и пчеличките". Човек без ясно съзнание за тези сериозни разлики е губещ в тези взаимоотношения, особено в днешно време. Това го пиша най-вече за младите хора, които не се изчерпват с хормоналните реакции, а имат... някакви "очаквания" от живота. Вие предлагате нещо, заради което другият пол ви търси, или пък обратното - не ви търси защото не го предлагате достатъчно добре... Най-вече вие младите трябва да се замислите за разликата между любов и обич и всички произлизащи от това последствия. Да се върнем на идеята за любовта като стока, тя започва с това, че хората си дават ясна представа (дори и да не го казват, както е най-често), точно кой какво предлага и кой какво търси. Или поне единият от двамата... Затова жените прекарват дълго време в "разкрасяване", а мъжете по фитнеси, търсене на начини за печелене на пари, или просто перчене ако за абсолютно друго нищо не стават. Тези дейности естествено може да са противни за едни, харесвани от други. Но те не се извършват конкретно заради "някой". Те се извършват защото са възприемани за ценни от абстрактното аморфно социално същество.

Това е и от главните неща да осъзнаеш - един вид ти си продукта, ти си стоката, продаваш себе си. И колкото по-стойностно "изглеждаш", толкова по-голяма "цена" можеш да искаш за себе си. Примерно, ако съм от ранга на Де Ниро, мога да искам жена като Шарън Стоун. Така че модерният човек инвестира в себе си, в това как той изглежда, как той се държи, какво той е постигнал. Губещият в тази връзка е този който се раздава и си съсипва здравето за другия. Защото когато бъде неизменно изритан, неговата пазарна стойност ще е паднала, а на изритващият - повишила. Това е и основното правило според мен в "любовта като стока". Стоката съм аз, това което аз предлагам според общоприетите социални норми. Колкото повече се "котирам" на пазара като цяло, толкова повече мога да искам в замяна. Така че в една връзка са важни моите нужди, моето здраве, моето развитие.

Следващата основна точка следва от тази. А тя е - всеки е заменяем. От една страна аз съм стока, но и другия е стока. Стоката, поне погледната като потребител обаче е винаги заменяема. Няма нищо уникално в нея. Много други предлагат същото. Когато пазарната ми стойност се повиши, или намеря по-добра "партия", взаимоотношенията губят "ценови" баланс. Ако се запитаме на какво се крепят взаимоотношенията на тези баби и дядовци които са изкарали по 50 години заедно... ами те са нямали избор, не могат да заменят другия. В днешно време избор има бол. Илюзия е да си мислиш, че баш ти не сме заменяем, особено след като си спечелил вниманието на другия по списък на някакви общовалидни критерии като външен вид, пари, та даже и известност. В обществото се понятието "серийна моногамност". Трябва да има и важно допълнение обаче - често и с леко (или не толкова) застъпване... Най-отраканите на пазара, никога не остават крайно моногамни. Те винаги държат наоколо въдички, за да са готови.

Следващата точка е, че след като човек очаква да прекара относително малко време с другия, няма и смисъл да влага кой знае какви усилия във връзката. Освен разбира се "брачният ритуал" на "омагьосване", който е обикновено добре заучен. Всяко отклонение от правилните "балетни стъпки" и другият е може да бъде отрязан набързо, няма време за разправяне със "загубеняци". На опашката има ехеее (поне ако човек се е позиционирал добре). А дори и след това, при неизбежната загуба на интерес или по-голям проблем - чао и много здраве. Има и други които да танцуват както се очаква... поне за кратко.

От всичко това следва, че човек трябва да е изкусен и бърз в тези неща. Не може нито излишно да драматизира, нито много да се назландисва на избора, нито да е неопитен в "омагьосването". Както стана дума, поддържане на допълнителни контакти също много помага. Като в сапунена опера, в дадена група, накрая като нищо всеки е преспал с всеки, няма тайна не остана неразкрита... За скоростта на транзакциите помага и как е уреден пазара. Много мъже не си дават сметка колко лесно стана за жените в днешно време да си намират лесно нова "партия". Жените са като цяло по-пасивни, чакат да ги заговорят, да се намери ухажор. Това е било изключително трудно преди информационната ера защото е бил необходим физически контакт (а и и жените не са ходели по бордеите като сега...). Модерният свят обаче има фейсбуци, youtube, сайтове за запознанства. Модерната жена е бомбандирана от внимание, колкото и неатрактивна да е. В света винаги има някъде, някой достатъчно "загорял". А да си признаем, тези "любовни игри" са най-вече възможност за външна валидация, и никой не се отказва от абстрактни почитатели и ухажори, пък дори да са такива с които ще те е гнус да седнеш на една маса. И това създава и доста фалшива самооценка... Мъжете имат много повече проблеми в привличането на партньор и заради тази силно нереална представа на повечето жени за собствената им стойност. Примерно в един известен сайт за запознанства, след проучване, мъжете оценяват малко над половината от женските профили "над средното ниво". Жените обаче оценяват около 20% от мъжките профили "над средното ниво". Което обективно погледнато значи, че надценяват себе си... 

Но да се върнем към проблемът в началото - цялата игра хубава, но кой плаща накрая сметката - т.е. потенциалните деца от модерните връзки. Това се решава в крайна сметка от законодателството. Минахме през тези всички предни точки как функционира пазара на любов, но самият той не решава основният проблем - какво правим с "продукта" на тая любов. В момента са в действие следните решения:
 - аборти. В Америка са големи дебати. Относно моралния аспект, относно избора (според феминизма, само жената трябва да може да избира дали да убие или запази детето, което звучи лееко несправедливо), относно времето до когато може да се направи, та до кой плаща за аборта. Включиха го в общата здравна каса, което значи, че и ревностни католици примерно, трябва да плащат за аборти които отричат на религиозна основа. Изобщо темата е мазало...
 - генетичният баща на детето. В много случаи, той не е известен. А неговото право да откаже детето?
 - текущият приятел/съпруг на жената. Има и такива наивници, но са на изчерпване...
 - обществото като цяло. То в крайна сметка, чия ли сметка не плаща...
 
 
Това е и главният проблем на любовта като стока (ако игнорираме всякакви други морални или духовни аспекти). Прекалено много е съсредоточено върху личната свобода , но не и личната отговорност. Както може да се очаква от повечето хора - точно противоположно на предишната система, защото на тях усещане за баланс тотално им липсва. Единственият начин да няма сметка за плащане, е да няма деца, и човечеството (поне това под англо-саксонско влияние) да изчезне. Както писах в едно от предните есета, едно възможно решение е технократска социална държава, нещо към което част от елита се опитва да върви. Този пореден соц експеримент ще има пълен електронен контрол над кредитната система и по този начин може да разпределя средства където избере (това до голяма степен е вече прокарано). Експериментът обаче в пълният му вид според мен беше вече проведен от комунизма, и дори да бъде прокаран изцяло, както него, няма да издържи дълго. Жената, дори и в момента не може да плати сама за едно дете. А в момента се радва и на дългов балон, т.е. генерираме повече обещания/кредит за сметка на необозримото бъдеще когато той трябва да бъде платен? Да не и се наложи да опре пак до мъжа да финансира и участва активно в съществуването на това дете. Но сметката няма да я плати самоувереният, забавен и гръмогласен Ромео който сега се котира на сексуалният пазар. Да не и се наложи да се върне към скучния, консервативен мъж, който не става за любов, и трябва да се мъчи да обича...