Лудата
Луда съм. Полудяла.
Тичам измежду спомени и сегашно.
Съчинявам си бъдеще. Трия го- всичкото! Нищо да няма!! Нищо да не остане!!
Смея се сама. Смехът се превръща в кикот. В дивашка болка. В тишина. В самота.
Луда. Луда съм.
Като вещица - гадая по сънища, но чужди; гледам на очи - но чужди. И вещая любов, но... чужда.
Като скитница - нямам дом, да почине душата ми и ръцете ми са издрани от тропането по чужди врати.
Като име без минало. Като звук без мелодия. Като празна картина.
Пак смях. И пак лудост. И пак.
Разкъсвам дрехите. И себе си. Раздирам като хлабав плат нишките, които ме изграждат.
Да ме няма. Да изчезна в тишината.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Каменова Все права защищены
