4 дек. 2006 г., 23:47

Лудостта

4.7K 0 3
1 мин за четене
   Има ли разум в безумието? Ако още малко помисля по този въпрос най- вероятно аз ще загубя разсъдъка си. Като се има предвид колко научни трудове са написани по темата аз едва ли ще измисля нещо ново, още повече съм и пристрастен наблюдател.
Всеки е  повече или по- малко луд. Ако има някой, който смята ,че няма в себе си и частица лудост или лъже , или е напълно луд.
   А ние лудите какво да правим...да седим и да гледаме в празното пространство понеже са ни посочили с пръст ,смеейки се злобно са казали "Тоя е перко...кой нормален би направил такова нещо". И после всички други "нормални" членове на обществото се изнасят бързичко от дамгосания. Разбира се винаги се намира някоя мила душичка, която ще изрази мнение, че чувствителните хора са винаги луди, но пък пишат хубави стихове или рисуват прекрасно. После въпросният доброжелател също се отдалечава с полвинчата усмивка. И в крайна сметка ние оставаме самички, чувствайки пренебрежителните погледи на тълпата. Гняв ли изпитваме? Болка ? Лично мен ме напушва смях. Колко са забавни "нормалните". Ето онова русото момченце като пише си говори сам. Онзи другият слага кетчуп върху всичко, което яде. Странно нали? Да се извикам ли сега ,че са луди, странни , ненормални? Всички дружно да им се присмеем. Само че те не са свикнали да им се подиграват...дали ще издържат?Лесно е да се смееш, но не и натеб да ти се смеят.
   Всеки има странности, само че ние ги признаваме, наричани сме луди, вие не и затова ни наричате така.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • нормалните са за да бъдат презирани, че са обикновени и угнетени, защото са тленни и защото са смъртни
  • Много ми е познато положението,което описваш...Така наречените"нормални" всеки ден ме гледат с презрителните си погледи-да не ти пука.Ти си това,което си и точно за това си специална
  • Разбирам те напълно! Постепенно с времето човек се научава да не обръща внимание на "нормалните" и да цени и вярва повече на себе си. Трудно е в тези времена да си "луд", но това е и един голям дар...

Выбор редактора

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...