Много хора разбират лудостта по различен начин. Нещата, които са луди за едни, са напълно нормални за други. Това е, защото хората имат различни реалности. И в никакъв случай не означава, че нещото, в което ние живеем сега, трябва да е единствената реалност за всеки един човек.
Трябва да има хора, които мислят по различен начин, правят различни неща и ни показват една друга страна на монотонния живот, който всеки от нас живее, защото по този начин можем да се научим да толерираме различното. Можем да открием, че реалността, в която сме живели досега, без значение на колко години сме, е грешната реалност за нас. А откриването на нещото, което представлява истинското ти Аз, е изключително важно. Безкрайно много хора се самозалъгват с години, заради напрежението, което създават околните. Те са карани да мислят, че да си различен, е лошо. Но в това да си верен към истинското си Аз няма нищо лошо.
Според мен този свят не е създаден, за да бъде еднообразен и нищо не е създадено, за да бъде просто правилно или грешно. И затова мисля, че има много реалности и най-вероятно никой от нас не би могъл да разбере всичките. За някои реалността е ежедневния живот – работа, храна, сън. За други е изкуството. Тези хора обичат да забравят за този обикновен живот и да потъват в разкази, музика и картини, които ни показват много повече от това, което виждаме с простите си очи всеки ден. За трети реалността може да е свят, измислен от самите тях. Това може да е резултат от травма или желание за нещо различно и специално.
За Дон Кихот реалността стават всички неща, които е чел в рицарските романи, но това не го прави луд. Това го прави различен от всички други еднообразни лица и умове, които срещаме всеки ден в ежедневието си. Прави го интересен и труден за разбиране, което ни кара да искаме да научим все повече и повече за усложнената му психика и специалния начин, по който разбира дори най-обикновените неща. Аз съм възхитена от факта, че той не се интересува от нещата, които му биват казвани по време на всичките му приключения и вярва на това, което е в собствения му ум.
Когато се замислим, много гении са били мислени за луди, поради факта, че са отказвали да мислят по начина, по който им е било налагано. Учени сме да мислим като другите, като роботи, които са настроени да правят всичко по „ правилния” начин. Но ако преди стотици години не е имало „луди” хора, които да мислят по различен начин от наложения, то още нямаше да знаем, че Земята не е плоска. Всичко, което знаем днес, е благодарение на хора, които са отказвали да повярват на „нормалното” и са били смятани за хора, чиито мозъци не работят по начина, по който трябва.
В днешно време ние продължаваме да отказваме да приемем странностите на хората. Не можем да осъзнаем, че всъщност е възможно някой да вижда нещата по по-специален начин от начина, по който ние ги виждаме. Един човек може да види в книгата само хартия и мастило, а друг – спасение, страст и любов. Но това не прави нито единия, нито другия луд. Това просто ги прави различни. А точно хора като Дон Кихот правят обществото ни колоритно и интересно.
Лудостта е нещо, измислено от хората, които са искали всички да мислят по еднакъв начин. За щастие, винаги е имало по някой „ луд” , който да ни покаже, че не всичко е черно и бяло. Понякога има и друга истина, и друг начин за решаване на проблем. Всеки един от нас, който може да бъде наречен луд, е някой, на когото трябва да се възхищаваме. Той вярва в себе си и във вижданията си и нищо, казано против тях, не би го накарало да се съмнява в неговата реалност.
© Ива Стойкова Все права защищены