Зимата на отиващата си любов бе последвана от лишения на чувства. Нямах желания и мечти, съзнанието ми повтаряше само едно: "Искам те обратно"! боледувах от мислите си по теб, моя никога не притежавана любов. Или може би те притежавах, но ти не се чувстваше като вещ за мен. И не беше вещ за мен, а нещо много повече. Имаше смисъл и придаваше смисъл към всяко действие. Някога бях силна заради теб, защото ти ме съгради като ВЯРА. Ти ме издигна, но и пусна ме да падна. Нарани ме толкова силно, че никога да не забравя колко боли. Още си спомням очите ти, които така и не ме погледнаха онази сутрин. Точно тогава усетих безразличието ти. Усетих, че никога не е имало любов. Била съм просто даденост, която е запълвала празните ти нощи. Прие ме като малко дете и се грижеше за мен, без да съзнаваш, че това малко дете е лудо по теб. Излъга ме и нямаше сила да ми признаеш, че не е имало любов. Мина зимата на моята залязваща любов и плаках като пролетна градушка, и вледених сърцето си като ледени вис ...