ЛЪЧ СВЕТЛИНА

15 авг. 2007 г., 11:00

Эссе

2986 0 0

1 мин за четене

ЛЪЧ СВЕТЛИНА

Лъч светлина преряза гърлото ми с топлина и времето за миг спря. Отворих очи, за да открадна красивата небесна, златистата доброта, за да я запазя завинаги в съзнанието си, че когато падне мрак вътре в душата ми, да отворя резервоара си със радост и щастие и да попия всичко, сякаш в момента пада от небето тази светлината, сякаш се връща времето назад и аз пак се озовавам пред хълма, опушен със мъгла, и там, някъде във небесата, и сред множеството върхове, ме прорязва лъча на боговете. Лъч, който омагьосва сетивата ти, погълва всяка отрицателна енергия и я зарежда с нова положителна и Божа.Не можеш да опишеш с никакви думи какво се случва пред теб. Нима сънуваш? Нима е сбъднат, нереален-реален сън?Протягаш ръце, с надежда да се докоснеш и промушиш длан между облаците, надигаш се на пръсти, залиташ, а погледът ти е само към светлината насочен, полудяваш. Грабиш не с ръце, не с каквото и да било, светлина, а само със очи и я тъпчеш в съзнанието си, сякаш няма нищо, нищо друго в този момент за теб. Ти летиш вече, ти не си човек, ти си птица, ти си РАДОСТ, ЩАСТИЕ, ти си МЕЧТАТА. Събираш небесната топлина в сърцето си, а то не се пръска - иска още и още, и не можеш да спреш - "сънувам ли?", а толкова е неземно. Минават минути, но времето за теб е спряло. Ти си полетял в мисълта си, в сърцето си и с духа си. Ти си се преродил. Топлината от лъча светлина така е прерязала гърлото ти, че въздухът не е успял да проникне до дробовете ти. За стотни от секундата, но часове в съзнанието ти, си бил светлина, част от вятъра, от слънцето и си бил облака, който прегръща хълма, и който ражда деня.

ЛЪЧ СВЕТЛИНА

Свързани произведения

Комментарии

Предложения