Aug 15, 2007, 11:00 AM

ЛЪЧ СВЕТЛИНА 

  Essays
3132 0 0
1 min reading
ЛЪЧ СВЕТЛИНА
Лъч светлина преряза гърлото ми с топлина и времето за миг спря. Отворих очи, за да открадна красивата небесна, златистата доброта, за да я запазя завинаги в съзнанието си, че когато падне мрак вътре в душата ми, да отворя резервоара си със радост и щастие и да попия всичко, сякаш в момента пада от небето тази светлината, сякаш се връща времето назад и аз пак се озовавам пред хълма, опушен със мъгла, и там, някъде във небесата, и сред множеството върхове, ме прорязва лъча на боговете. Лъч, който омагьосва сетивата ти, погълва всяка отрицателна енергия и я зарежда с нова положителна и Божа.Не можеш да опишеш с никакви думи какво се случва пред теб. Нима сънуваш? Нима е сбъднат, нереален-реален сън?Протягаш ръце, с надежда да се докоснеш и промушиш длан между облаците, надигаш се на пръсти, залиташ, а погледът ти е само към светлината насочен, полудяваш. Грабиш не с ръце, не с каквото и да било, светлина, а само със очи и я тъпчеш в съзнанието си, сякаш няма нищо, нищо друго ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Недислава All rights reserved.

Random works
: ??:??