Казват, че от Любовта до Омразата имало само една крачка! И тя в онзи ден, щом прочетох, застана пред мен. И чух един примамлив глас как ми каза:

ела при мен, аз ще те приютя, ще ти дам сили да се справиш, ще ти помогна да забравиш, хайде, не се бави, ела и облегни глава на моето рамо, а аз ще ти разкажа как да мразиш, как да се спасиш от любовните стрели, въоръжи се с мен и тръгни напред, аз ще те пазя. За какво ти е тази любов, тя ти причинява само болка, носи ти тъга, кара сълзите ти да потекат и те прави много слаба.

Тъкмо решила се да прекрача, усетих хлад, прииждащ от леден свят!

Бързо се отдръпнах и от разстояние видях очите ù лъжливи как блестят.

А около нея пустош, лед се простира, докъдето погледът ти стига.

Тук-таме по някоя заблудила се душица, ту разхожда се из пустошта сама,

ту присяда и обгръща се с ръце, да усети топлота от собственото си сърце, но и то станало като света, каменно студено и ни капка топлота не бе останало във него. Уплашена от смразяващата гледка, забравила отдавна, че ще крача, обърнах поглед към изгонената си любов, а тя се взира в мен с по-тъжен от всякога поглед и без дори да се замисля, протегнах към нея ръце.

И кой в кого се вкопчи, не разбрах, но я върнах в своето сърце, а болката след нея шмугна се набързо, като неканен гост, но приех и нея, да сгрява в миг студения живот.

И така, Омразата не успя да направи от сърцето ми камък, а и споменът от твоята топла и добра душа ме накара да си прибера любовта. Тя се завърна в мен, макар и наранена, но по-сигурна от всякога, че мястото ù е там, в твоето топло сърце, сега я лекувам с всяко твое обичам те, което я гали и нежно заздравява раните. И знам, че ти имаш по себе си стари незаздравели рани, причинени от неизразената ми любов, но моля те, не ги лекувай със забрава, аз ще ги излекувам със любов, за тях, за да минат, ще ти кажа сто пъти обичам те! И не напук на раните, а защото страшно ми пука за теб и защото болката, която ти причиняват, боли страшно и за мен.

И за да притъпя болката в гласа ти, още веднъж, обичам те!

А за тъжния ти поглед бих дошла при теб, дори и да си се скрил на край света,

бих заровила пръсти в косите ти и бих се взирала в очите ти, докато не премина през тях и не потъна в душата ти, шепнейки пак обичам те!