Любов и омраза? Чувствата, които най-често срещаме в ежедневието си. И въпреки това никой от нас не осъзнава истинската им сила и значение. Защото понякога тънката  граница между омразата и любовта се заличава напълно и безвъзвратно.

Някои хора казват, че омразата е най-силната любов. И аз съм съгласна с тях. Просто зад омразата хората крият истинските си чувства. Чувства, които не искат да признаят и от които се страхуват. Чувства, променящи онзи изкуствен образ, който сме създали на човека срещу нас.

За да намразиш един човек е нужно много малко. Точно толкова, колкото е нужно и за да го обикнеш. А омразата не е просто приумица или каприз. Тя се поражда, когато видиш лошата страна на един човек. Когато биваш нараняван, унижаван, мачкан и лъган.

Аз също съм изпадала в такава ситуация. Мразиш един човек, отвращаваш се от действията и постъпките му, но също така познаваш и добрите му черти - добродетелност, състрадателност, готовност да ти помогне, когато се нуждаеш. След време осъзнаваш, че точно тази смесица от качества те тласка към него. Защото, за да обичаш един човек, трябва да познаваш и добрите, и лошите му черти. Аз ги познавах. И то много добре. Наистина е тежко, когато осъзнаеш истинските си чувства. Изпитваш вина затова, че си си позволил да се влюбиш в човека, който те е наранявал и лъгал. Опитваш се да се пребориш с чувствата, но в крайна сметка осъзнаваш, че е просто загуба на време. И се примиряваш. Разбираш, че въпреки всичката причинена болка любовта е по-силна от омразата. И колкото и да бъдеш нараняван след това, винаги намираш сили и воля да простиш, вярвайки, че не е нарочно и е за последен път. Сам виждаш как се променяш - ти и отношението ти към околните. Преживяваш същите неща като преди. Ситуации, които са те накарали да мразиш и ненавиждаш. Но този път разбираш, че си изгубил желание за спорове, кавги и още болка. Нямаш сили да обидиш човека, който те наранява. Просто мълчиш смирено и очакваш бурята да премине. Таиш в себе си надеждата за нещо по-добро и красиво. Защото знаеш, че зад маската на човека, който обичаш и мразиш, се крие личност, способна да обича и неспособна да наранява. И си убеден, че тя съществува, защото си я виждал, защото е била до теб и в трудни моменти ти е подавала ръка за помощ.

В такива ситуации е много трудно. Знам го! Разбираш, че това не е подходящият човек, но въпреки това се радваш на всеки миг с него, на всеки жест, на всяка секунда внимание. Опитваш се да се бориш с току-що породилите се чувства, но виждаш, че е невъзможно. Нещата, които мразиш, са точно тези, които те привличат и които обичаш.

Затова никой не може да ме убеди, че омразата е по-силна от любовта. Нито, че съществува по-висша сила от любовта. Преминала съм през всичко това и се убедих, че има само една крачка между омразата и любовта. И тази крачка рано или късно бива прекрачена. Завинаги!