Тя седеше сгушена в завивката си. Беше сама, мракът я обгръщаше от всяка нейна страна. Очакваше утрото, но то беше безкрайно далеч… нямаше да го дочака. Тази нощ някой беше отнел любовта и. Слънцето за нея няма да изгрее, въпреки че се нуждае от неговата закрила. Прекалено дълго е чакането на утрото. Тя не иска той да идва… Иска да остане сгушена в завивките си и да го накара да гори по нея цял живот. Да се оглежда в очите и и да го боли, както нея. Той и даде болка и това му връща тя сега. Тази нощ беше различно студена от другите. Една чакана любов си отива, а тя не може да я спре.
Навън валеше. Беше студена есенна нощ. От онези най-подтискащите. Мъглата закриваше и най-малката тревичка, а дъждът нанасяше безмилостни удари по перваза на прозореца и. Тя беше жива, въпреки че душата и принадлежеше на друг… Тялото беше там, душата не. Тя искаше само едно нещо - той да вижда нея във всяка друга и да страда толкова, колкото и тя. Той не знаеше тя как се чувства. Просто си тръгна и я остав ...