Безспорно, мъча се да сложа себе си извън обикновения обсег на голата статистика. Любовта изчезва по време на духовна и социална криза.
Е, да, но аз все още обичам.
Докато моето велико "аз" все още се крепи на тясното семейно легло, подобно на Ноев ковчег, в скромната стая с тапети на цветя, ще отстоявам любовта си срещу тези, които я подтискат, които я чернят, злословят и отричат с виещия глас на радиото.Тя живее вечно, когато е разказана на глас във времето. Любовните думи, изречени от човек, се пробуждат сред заспалата тълпа и остават да звучат неповторимо с диханието на загадка - дори и след като тълпата се с пръснала. Любовта, казват градинарите, е слънцето, любовта е зрънцето, на което служим пролетес и есенес, утре, вчера, днес. Любовта е мъдростта на старите, нашите дядовци, подпрели дуварите, любовта и грехът са сетивата на младите. Това е, казва съдията, свел очи, приказката му е неясна и неразчленена, страхът от престъпление, любовта е, както говорих надлъж, както всеки тряб ...