1.07.2010 г., 20:10 ч.

Любов по време на криза 

  Есета » Философски
1882 0 5
2 мин за четене

 

Безспорно, мъча се да сложа себе си извън обикновения обсег на голата статистика. Любовта изчезва по време на духовна и социална криза.

Е, да, но аз все още обичам.

Докато моето велико "аз" все още се крепи на тясното семейно легло, подобно на Ноев ковчег, в скромната стая с тапети на цветя, ще отстоявам любовта си срещу тези, които я подтискат, които я чернят, злословят и отричат с виещия глас на радиото.Тя живее вечно, когато е разказана на глас във времето. Любовните думи, изречени от човек, се пробуждат сред заспалата тълпа и остават да звучат неповторимо с диханието на загадка - дори и след като тълпата се с пръснала. Любовта, казват градинарите, е слънцето, любовта е зрънцето, на което служим пролетес и есенес, утре, вчера, днес. Любовта е мъдростта на старите, нашите дядовци, подпрели дуварите, любовта и грехът са сетивата на младите. Това е, казва съдията, свел очи, приказката му е неясна и неразчленена, страхът от престъпление, любовта е, както говорих надлъж, както всеки трябва да знае, да ви го кажа още веднъж - любовта си е любов...

Любовта, казва попът и по попски мляска пред народа грешен, сбран за литургията, любовта  са словата в мойта попска книга, вселенска любов е амвонът и камбанарията на църквата.

Но онова, което Нижински, лудият, някога писа за Дягилев, важи и за нас, нормалните. Грехът, загнезден в костите на всяка жена или мъж, копнее за невъзможното - не за вселенска любов, а за любов на човек. Ако не ни се умира, ние трябва да се обичаме. Дано и аз, от Ерос и прах съставен и обсаден като замък от отрицание, лумна с един утвърждаващ пламък и запазя живецът на любовта до края на дните си. Аз вярвам, че любовта е катерички, цъфнали дървета и камък; че любовта е полубог със скрито лице, неотразено никога в окото на ловеца. Отвъд любовта прелитат само митове, в свят със свое време и размери. Призматично присъствие - светлина, разбита в багри, чиито лъчи преливат; листа от толкова клони, колкото корени има якият, самотен дънер. Сега светлината на любовта се стрелва като птица над смълчания град, в чийто край се трупат планини от сенки.          

Любовта е суета и желание да се грижиш за другия, любовта е - спокойно мога да повторя - загадка, която ние с гордост ще открием вътре в нас.

Подобно любовта - защо е тя, не знаем.

Подобно любовта ни кара да ридаем.

Подобно любовта не можем да я прегазим.

Подобно любовта не можем да я опазим.

 

© Янко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??