20 янв. 2007 г., 15:38
4 мин за четене
Любовта-изкушение, радост и грях
(Това есе съм го написала на класно по литература. Има абзаци, в които се разсъждава върху "Декамерон". Ако не сте го чели, те вероятно няма да са ви интересни, но останалата част не е свързана с произведението - ако искате, четете избирателно -"по диагонал". Най-много харесвам увода, заключението и четвъртия абзац)
Любов... Какво всъщност е тя - трепет на душата, плътско желание или и двете едновременно? Любовта е най-силното чувство, което може да завладее душите ни по време на краткия ни земен път. Тя ни връхлита внезапно, превзема мислите и сърцата ни, кара ни да летим на крилете на мечтите си. В нея няма логика и няма помисъл - на душата не може да се заповядва. Точно за това Гьоте възкликва "Как! Нима любовта има нещо общо с разума!"
В своя "Декамерон" Бокачо описва най-различни аспекти на любовта - от трайната и истинска до любовта като греховни помисли и действия, като плътски желания, но винаги много силна, изпепеляваща и подтикваща към неразум ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация