Любовта като изпитание и самоопознаване

Любовта – страстна и трагична, вечна и непобедима, представена като от книга, не винаги е такава. Всъщност рядко е такава. Да, любовта е онова чувство, което всички познаваме, което ни кара да летим и да виждаме света през розови очила, но любовта е и изпитание. Изпитание за човешкия дух и самоопознаване на човешката същност.

   Аз вярвам в любовта, вярвам в безусловната обич, но не и във вечната. Препятствията, които излизат на пътя ни, са толкова много и от такъв разнообразен характер, че трудно можем да устоим.  Било то от морални съображения или битови проблеми, или дори грешен избор, любовта постепенно се променя, а това да я запазим жива се оказва основно изпитание. В трудните моменти ние осъзнаваме чувствата си, постъпките си и от какво са диктувани те, а това самоопознаване, през което преминаваме, понякога се оказва единственото, останало ни от любовта.

   Да прекараш живота си с един човек е трудно. Да го приемеш с всичките му недостатъци, навици и минало, без да го променяш, е истинска любов, но може ли тази любов да трае вечно? Ежедневните ни проблеми, преодолени с любимия човек, ни правят силни, но на моменти ни заливат и човекът, на когото разчитаме, остава просто даденост. Така предопределяме една постоянна обич, основана не на спонтанността и на моментни чувства, а на минали факти и помощ. Любовта, която преди ни е карала да летим, за която се предполага, че трябва да е разтърсваща и вълнуваща, вече се е променила дотолкова, че не е основната причина за щастие в ежедневието, а е нещо нормално, на което не обръщаме внимание.

   Чрез човека до себе си, чрез неговите  постъпки и думи осъзнаваме истинското си отношение спрямо него, спрямо самите нас – самооценяваме се, дори се самоосъждаме – определяме мястото си в света. В трудни моменти преценката ни е най-ясна, защото точно изпитанията ни карат да мислим бързо, но дори и не винаги точна, заслепена от чувства, самооценката ни помага занапред – човек се учи от грешките си.

   Любовта – страстна и трагична, вечна и непобедима, представена като от книга – тя ни помага, осмисля ежедневието ни, прави ни щастливи и, без значение вечна или краткотрайна, винаги си струва. Ако не заради прекрасното време, през което сме щастливи, то поне заради всичко научено, преживяно, което ни дава сили да вярваме, че сме се превърнали в по-добри хора.