Животът всеки ден ни дава нови уроци. Урокът, който последно научих, беше, че любовта е непринудено чувство и че любов не можеш да дадеш, нито да вземеш на сила.
Беше топла лятна вечер... Стоях сама и замислена, гледайки звездите, когато неочаквано се появи той. Дойде от нищото, както си и отиде. В един миг погледите ни се срещнаха, а в стомаха ми сякаш пърхаха хиляди пеперуди. Чувството беше неописуемо. Беше кратко, но красиво.
Години наред криех чувствата си, защото се страхувах от... и аз не знам от какво... Изведнъж той седна до мен, наведе се и ме целуна. Никога не бях подозирала, че в приятелството ни се бе крила тази нежност. Стояхме заедно цялата вечер, вплели ръцете си в прегръдка и говорейки за любовта. Посрещнахме изгрева заедно, което бе като сбъдната мечта за мен. Но всичко хубаво си има край. Когато слънцето ни погали с лъчите си, той стана и си тръгна без да каже нищо. Не се обърна, не видя сълзите ми и не чу думите, които прошепнах: "Не ме оставяй сама! Та аз те обичам! ...