14 февр. 2007 г., 17:05
3 мин за четене
Хората се срещат, разделят се, обичат се, мразят се, отношенията им са една огромна мистерия. Любовта е чувство, което свързва хората по неописуем начин, тя може да бъде като капка дъжд, чиста и неопетнена, може да бъде изпълнена от омраза и нещастие, но все пак си струва да бъде изпитана. Защо ли хората се стремят към тази любов цял живот? Раждаме се сами, умираме сами, защо да не живеем този живот сами?
Самотата не е смисъла на съществуването ни, опознаването и споделянето са движещите колела на живота ни. Когато бях малко дете баба ми винаги казваше: ”За всеки влак си има пътници”.
Аз си представях влак пълен с хора, различни по външен вид водени от едничката цел за разбиране. Седях си там, гледайки през прозореца как преминавам през времето.
Дървета, храсти, къщи, поля и хора - всичко отминава. Странно за едно малко дете да си представя такива неща и се запитах накъде отива този влак? Посоката му определях аз, важното бе да избера коя е тя.
През живота си хората изживяват странни и ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация