Feb 14, 2007, 5:05 PM

Любовта смисъла на човешкия живот

  Essays
9.9K 0 4
2 min reading

Хората се срещат, разделят се, обичат се, мразят се, отношенията им са една огромна мистерия. Любовта е чувство, което свързва хората по неописуем начин, тя може да бъде като капка дъжд, чиста и неопетнена, може да бъде изпълнена от омраза и нещастие, но все пак си струва да бъде изпитана. Защо ли хората се стремят към тази любов цял живот? Раждаме се сами, умираме сами, защо да не живеем този живот сами?

Самотата не е смисъла на съществуването ни, опознаването и споделянето са движещите колела на живота ни. Когато бях малко дете баба ми винаги казваше: ”За всеки влак си има пътници”.

Аз си представях влак пълен с хора, различни по външен вид водени от едничката цел за  разбиране. Седях си там, гледайки през прозореца как преминавам през времето.

Дървета, храсти, къщи, поля и хора - всичко отминава. Странно за едно малко дете да си представя такива неща и се запитах накъде отива този влак? Посоката му определях аз, важното бе да избера коя е тя.

През живота си хората изживяват странни и в същото време много обичайни случки... Някой успяват да видят много повече от други, но по един или друг начин всички имаме еднакви чувства, преживявания и тревоги. Тогава какво ни отличава, защо казват, че всеки човек е специален?

  Душата,  това е съкровището, което си е само твое. Казват, че когато спим и сме в покой тя е свободна, броди и скита. Запитвал ли си се накъде поема  твоята?

За своята зная. Броди из неопорочени от хората кътчета, носи се леко, плавно и е като прекрасен бял лебет, най-накрая свободен.

“Свободата е.....“ странно как стоя безмълвно вече няколко минути и не мога да напиша нищо. Тя просто съществува в нас, живее заедно с надеждата!

Вървя по безлюдни улица, не знам откъде идвам, накъде отивам, но зная, че искам да обичам. Това, което имам не ми е достатъчно, чуствам се празно търся нещо, опитвам се да го открия в тъмнината - хаоса на живота ми... Съществува ли това неописуемо спасение? Толкова много въпроси човек си задава всеки ден. Можеш ли да си отговориш?Единствения отговор е времето.

Времето, съвкупност от секунди, образуващи минути, часове, дни седмици, месеци, години...

Достатъчно време,в което осъзнаваме истината за съществуването си,а именно ЛЮБОВТА.




 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Или All rights reserved.

Comments

Comments

  • не съм го прочел,само видях заглавие и бързам да те поправя.Стига с тази любов,оставете я на спокойствие.Не ти ли харесват повече думите "обич" и "доброта"?
  • Хубаво разсъждение.Прегледай го за печатни грешки...."лебет", например.
  • е да малко съм неграмотна :Д просто не съм го редактирала,за това е така.
  • иЗпълнена,чуВствам - дребни детайлчета.. Надявам се и ти срещнеш любовта някъде по света, и цялото ти време да е посветено на нея... успех!

Editor's choice

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...