Любовта - възможната Алхимия!

Разум отвъд всяка екзистенциална частица, поддържаща животворящия скелет на вселената, безграничността, пропита в сферата на безмълвието, импулсът, възнесен върху звукова вълна, отрицанието, сътворило първопричината, смисълът на безсмислието да пълзиш в реалността, когато можеш да летиш между различни паралелни светове, мисълта, носеща се върху крилете на тахиона, с която сила, ТЯ, последната сътвори човешките очи - нейното отражение.

И „БОГ” видя себе си в тях и предаде в ръцете на човека най-съкровеното - ЛЮБОВТА. Не поиска нищо в замяна, остави го да се рее свободен, дари го с дух, душа и тяло, едно цяло, споено от ръцете на ОГЪНЯ. На духа даде мисия да съзерцава, на душата - да възприема, на тялото - да усеща.

Вселенските закони ни водят по неведомите си пътища, но те не са непонятни за зрящите с висшия си разум и за тези, които добре са разкодирали кодовете на съдбата си, Фаталното е в обречеността на душите, превърнали се в едно цяло да следват не сърцето си, а божественото, което ги обединява. Да следваш поличбите на Съдбата,това е висшата Алхимия,там където умът спи, а сърцето ридае от божествена радост, а не от преходното човешко щастие.
НО.........човешкото е живо в нас, ние не го отхвърляме, а просто се настройваме на по-висока честота.Отваряме душата си!

Любов... тя не спи! Мъждукащи мечти в порива на вечността блестят. Божествена е тайната на тишината в сърцето, когато спре да търси. Светулка в кибритена кутия, но с огън от недрата на слънцето.

Словата й са: „Аз съществувам вечно”
Мислите й:„Аз съм това, което съм”
Чувствата й: „Ако те целуна, ще понесеш ли огъня ми или ще изгориш в ръцете ми?”


Инти