Не съм на мнение, че момчето, което харесвам в момента, ще обичам вечно, каквото и да става! Не! Просто го искам тук и сега. Имам нужда от него. Ще прозвучи като клише, но без него денят ми не е същият!
Някои знаят какво имам предвид - когато видиш човека, когото харесваш, една усмивка се появява на лицето ти. А когато погледът му срещне твоя, извръщаш очи засрамен/а. Усещаш как лицето ти пламва и се страхуваш, че той ще забележи това, и дори ще чуе как бие сърцето ти, готово да изхвръкне всеки момент!
Когато момчето, което харесвам, е близо до мен, ми се иска времето да спре... И всички останали да изчезнат, да останем само АЗ и ТОЙ! Тогава сигурно ще намеря достатъчно смелост да му призная за чувствата си към него. Чудя се наистина дали някога ще разбере, че го харесвам, и ако да - дали ще бъде скоро?
Всяка следваща любов ми се струва все по-силна от предишната, дали е така не знам! Единственото нещо, в което съм 100% сигурна за любовта е, че тя върви ръка за ръка със сълзите! Няма л ...