Любовта за мен(поне в момента)
1 мин за четене
Не съм на мнение, че момчето, което харесвам в момента, ще обичам вечно, каквото и да става! Не! Просто го искам тук и сега. Имам нужда от него. Ще прозвучи като клише, но без него денят ми не е същият!
Някои знаят какво имам предвид - когато видиш човека, когото харесваш, една усмивка се появява на лицето ти. А когато погледът му срещне твоя, извръщаш очи засрамен/а. Усещаш как лицето ти пламва и се страхуваш, че той ще забележи това, и дори ще чуе как бие сърцето ти, готово да изхвръкне всеки момент!
Когато момчето, което харесвам, е близо до мен, ми се иска времето да спре... И всички останали да изчезнат, да останем само АЗ и ТОЙ! Тогава сигурно ще намеря достатъчно смелост да му призная за чувствата си към него. Чудя се наистина дали някога ще разбере, че го харесвам, и ако да - дали ще бъде скоро?
Всяка следваща любов ми се струва все по-силна от предишната, дали е така не знам! Единственото нещо, в което съм 100% сигурна за любовта е, че тя върви ръка за ръка със сълзите! Няма любов без страдание. Или поне не съм виждала такава...
Да, признавам, сега страдам за момчето, което харесвам, но знам, че болката няма да трае вечно. Много скоро тя ще спре. Шесто чувство... Когато видя усмивката му и забравям за всичко останало. Аз мисля, че това е любов!
Може би ако знаеше колко го харесвам (все още се чудя дали го обичам) , щеше да ми обърне повече внимание. Но все пак за него не съм нищо повече от добра приятелка. Засега и това ми стига... Не искам да го изгубя като приятел.
Колкото и да съм я проклинала, любовта е чувство, без което животът ни няма смисъл. Тя е единственото нещо, което ни дава надежда в най-трудните моменти. Заради нея си струва да живееш!
Някои знаят какво имам предвид - когато видиш човека, когото харесваш, една усмивка се появява на лицето ти. А когато погледът му срещне твоя, извръщаш очи засрамен/а. Усещаш как лицето ти пламва и се страхуваш, че той ще забележи това, и дори ще чуе как бие сърцето ти, готово да изхвръкне всеки момент!
Когато момчето, което харесвам, е близо до мен, ми се иска времето да спре... И всички останали да изчезнат, да останем само АЗ и ТОЙ! Тогава сигурно ще намеря достатъчно смелост да му призная за чувствата си към него. Чудя се наистина дали някога ще разбере, че го харесвам, и ако да - дали ще бъде скоро?
Всяка следваща любов ми се струва все по-силна от предишната, дали е така не знам! Единственото нещо, в което съм 100% сигурна за любовта е, че тя върви ръка за ръка със сълзите! Няма любов без страдание. Или поне не съм виждала такава...
Да, признавам, сега страдам за момчето, което харесвам, но знам, че болката няма да трае вечно. Много скоро тя ще спре. Шесто чувство... Когато видя усмивката му и забравям за всичко останало. Аз мисля, че това е любов!
Може би ако знаеше колко го харесвам (все още се чудя дали го обичам) , щеше да ми обърне повече внимание. Но все пак за него не съм нищо повече от добра приятелка. Засега и това ми стига... Не искам да го изгубя като приятел.
Колкото и да съм я проклинала, любовта е чувство, без което животът ни няма смисъл. Тя е единственото нещо, което ни дава надежда в най-трудните моменти. Заради нея си струва да живееш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елиша перникожа Все права защищены
