29 мар. 2008 г., 12:41

Маньоври 3) - за белия и черния списък 

  Эссе » Другие
961 0 4
9 мин за четене

За да не изгубиш увереност в час на слабост,

подронвай своята увереност в силните си часове.

 

Има неща, събития и хора, които обикновеното внимание пропуска. А онова, което обикновеното внимание пропуска, бива пропуснато и от психагогическото внимание. Затова психагогът създава списък, в който знае, че е включено всичко пропуснато, без да се опитва да разбере кое точно е пропуснатото. Психагогическото внимание проявява своето пълно измерение, щом изгради и поддържа така наречения черен списък на психагога.

Всичко, до което обикновеното внимание се допира, добива фалшивата светлина и празната видимост на редовото мислене. А всичко, което психагогическото внимание облита или докосва, е белият списък на психагога. И редовото мислене, и белият списък на психагога, са обзети от празнини и слабости. Но докато обикновеното внимание не признава недостатъчността на своята мисъл, психагогическото внимание има грижата точно за това. Белият списък на психагога съдържа всички засегнати въпроси, взети решения и предприети действия. Онова, което е избегнато в редовото мислене, е съставна част от белия списък на психагога. Това са подходящият обем на списъка и съвършеният му ред. Но обемът и редът в белия списък имат своето психагогическо значение, единствено отнесени към черния списък на психагога.

“Маневрата на двата (живи) списъка” няма за цел съдържанието на черния списък да преминава в съдържанието на белия списък, нито да се избягва опасността черният списък да се увеличава за сметка на белия. Психагогическата истина в тая маневра има друго естество, а то е: докато вниманието е ангажирано с белия списък, то да има предвид, че не е ангажирано с черния списък.

Как се прави това?

Вниманието преди да види (преди да за-внимава), му се налага да се ограничи в определен обсег на виждане. По друг начин казано: не можеш да виждаш, ако преди това не фокусираш. То е като шкаф, където бръкваш, за да извадиш, но никога не знаеш какво ще извадиш (фокусираш). Човек може и да изважда различни неща, но тия различни неща неизменно са част от белия списък. Или – никога не можеш да извадиш от шкафа нещо друго, освен белия списък.

Докато психагогът внимава, той налага ред в белия списък, както и решава въпросите, които този списък повдига. Да се решат въпросите от белия списък е да се освобождава белия списък от неговото съдържание. Белият списък е неосвободим от цялото си съдържание (с това свое разбиране психагогията противоречи на източните разбирания). Психагогическият въпрос е: как се попълва белия списък?

Това е работа на шкафа. Щом шкафът е затворен – и единствено когато е затворен, – белият списък се изпълва с неща, събития и хора. Когато отвориш шкафа и погледнеш в него, ти не можеш да видиш нищо друго, освен белия списък. Това е и причината никога да не видиш как белият списък се изпълва със съдържание.

Психагогията знае: настъпва момент, в който щом извадиш белия списък от шкафа, забелязваш един елемент от неговото съдържание – обект, събитие или човек, – което винаги е било в тоя списък, но е останало незабелязано. (Поне) един въпрос винаги е стоял нерешен; повече дори – никога не е бил въвеждан в цялостния ред на списъка. Вниманието е пропуснало нещо от белия лист, което би могло да бъде видяно. И в този момент – когато се забележи онова-което-през-цялото-време-е-останало-незабелязано – човек умира.

Според психагогията да умреш означава да спреш да внимаваш. А човек спира да внимава, когато истински изгуби увереността си, че е способен да внимава, че изобщо някога е внимавал.

Психагогията подготвя човек за този момент на усъмняване. Някой, съвсем погрешно, би казал, че в това се състои корена на морала в психагогията. Но тая въпросна подготовка не може да се нарече морал; тя е хладната стратегическа цел на психагогията. А “маневрата на двата живи списъка” е тактическото действие, което осъществява стратегията на психагога.

За да не изгуби увереност в час на слабост, психагогът подронва своята увереност в силните си часове. А това става посредством идеята за черния психагогически списък.

Колкото и да се взираме в шкафа, докато той е отворен, ние не можем да видим друго, освен белия списък. И тук иде ред на тактическото отношение, с което психагога изпълва съзнанието си. А то е, че в шкафа, макар невидян, се намира и един черен списък. Това съзнание ще е крепко единствено, ако никога не си позволим илюзията, че поради някаква причина пред очите ни е точно черния списък. Защото и да бръкнем със затворени очи в шкафа – за да не посягаме съзнателно към белия списък, – и даже да хванем по случайност (по интуиция) черния списък, то щом погледнем към него, той веднага става бял списък, а черният списък отново се оказва затворен в шкафа. От друга страна, ние не можем да подреждаме и решаваме въпросите от извадения списък без да поглеждаме към него, затова дори да успеем да извадим черния списък, това изваждане ще е безполезно, ако не виждаме списъка пред нас.

Съзнанието за черния списък има своето психагогическо значение само, ако този списък стои затворен в шкафа. Какво е това психагогическо значение?

Добре е да се помни, че черният списък не служи за обяснение как се изпълва със съдържание белия списък. Постоянно попълващото се съдържание на белия списък няма за източник съдържанието на черния списък.

Съзнанието за черния списък има само една идея: в черния списък ние съзнаваме онзи елемент, който се съдържа вече в белия списък, но все още не се забелязва, и щом дойде моментът да го забележим в белия списък, ще стане така, че ще умрем.

Как да се отнасяме към елемента от черния списък, докато той се намира в затворения шкаф (още повече като знаем, че не можем да видим черния списък, дори и да успеем по случайност да го извадим от шкафа)?

Елементът, който държим в черния списък – за да не стане видим в белия списък – е психагогическият усилвател на човешкото внимание, той е същността на човешкото внимание. Чрез този елемент, който можем да наречем архимент, психагогът чете и ръководи вярно своя бял списък.

Психагогията е уверена: онова, което е невидно по начало, е това, чрез което виждаме.

Архиментът не е инструмент, понеже психагогът не си служи с него. А това е така, защото архиментът е изплъзним от вниманието. Но точно защото същността на архимента е да се изплъзва, архиментът е непосредственост, и като такава, той осъществява живота на психагога.  

 ----

“Маневрата на двата живи списъка” залага на непрестанното деление на познатото и непознатото. И докато редовото мислене си обяснява непознатото с познатото, то психагогията разпознава познатото като непознато и ръководи познатото чрез непознатото, което съзнава.

Дихотомията (делението на две) е живителната сила на психагогията. Психагогическите маневри имат постоянната цел да разграничават отделните неща; това за психагогията е единственият начин за съотнасяне в живота и самата същност на действителния синтез.

Само ако се погледне на света черно-бяло, ще се яви калейдоскопът.

© Едуард Кехецикян Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз благодаря!

    Сигурно е, че истината винаги създава положителни насоки (ако има истина в това, което казвам). Всъщност само истината е тая, която прави положителното.
  • Много съм впечатлена и замислена, дано помага
    изобщо в положителна насока на мисленето и за
    собствените убеждения - благодаря ти!!!
  • Редовото светоусещане не е от същия ред като делението на бял и черен списък. Редовото съзнание се стреми към унификация (която нарича единство).

    Има две човешки състояния, които се споделят обикновено: раздвоеност и единство. Според мен разбирането, че в човек е възможно единството, е разбиране, което може да бъде споделяно само от раздвоения човек.

    Нераздвоеният човек не е единен. Той е удвоен. Ако четеш (моята) "Мнемоза" ще си създадеш ясна представа как обикновено се бърка раздвоеността с удвоеността (Нирвин-Вентила) и как стремежът към единство е най-яркият стремеж на раздвоения човек (доктор Меркант).
    ----
    Дихотомичното разбиране прави едно първо деление на две: редово и психагогическо. А сетне в психагогическия ред прави второ деление - вече същинско - на бял и черен списък.

  • Много интересно, ма това разделяне само на две ми звучи малко недостоверно, понеже като прочетох есето, останах с впечатлението, че разделянето е на Три - Редовно(заблуждаващо се) мислене,бял списък и черен списък.
Предложения
: ??:??