Има едни неща,които се крият в душата на всеки човек-мечтите.Какво са те?Път
към възвисената и свята част от сърцата или болни илюзии?Могат ли прекомерните надежди да ни доведат до лудост или до величие?Понякога в моменти на тъга и мъка ние потъваме в морето на самотата и копнежа-желаем силно нещо,но се чувстваме като в свят пустиня-няма кой да чуе вика на сърцето ни.Тогава се отричаме от реалността-започваме да съществуваме в един свой собствен илюзорен живот.По-добрата страна на мечтите е тази на духовното извисяване.В този момент преследваме целите си и се превръщаме в идеал за останалите.Но винаги,каквото и да правим идва миг,в който трябва да се събудим от красивия сън на нереалното и да попаднем в кошмара на действителността.А той сам по себе си е толкова страшен,че може да ни доведе до състояние на депресия.И като мит се явява народната мъдрост,че надеждата умира последна.Нима това е възможно?Способни ли сме след преживяната болка да мислим,че все още има лъч светлина в тунела н ...