МЕНИДЖМЪНТЪТ МУ Е СЯКАШ В КРЪВТА

Той не е завършил никаква  школа по мениджмънт - нито държавна, нито частна, нито на третия сектор. Или по-точно неговата школа по мениджмънт е самият жив живот - както се казваше тогава. Животът и практиката са неговите „университети". И той като някогашния японски премиер от 70-те години на миналия век Какуей Танака(1972-1974) е дори и с твърде рехави гимназиални спомени. Или ако бъдем съвсем точни - при Какуей Танака гимназиалните спомени сякаш май въобще отсъстваха. Но мениджерските таланти и на Янаки Градев изглежда му са генетично дадени, а животът само ги експонира и доразви. Той притежава изключителна социална интелигентност: силно развито чувство за хумор и самоирония, невероятна комуникативност, изумителна толерантност, умения да разбира другия с неговите истини и нагласи. И той, като повечето японски мениджъри, катери кариерната стълба стъпало по стъпало, а не като много американски ръководители - от най-долното стъпало, че чак на най-горното.

Председателят Градев умееше и да създава кадри, да се грижи търпеливо и тактично за тяхното развитие и утвърждаване, да им дава шанс, да рискува и трудно да се отказва от своя кадрови избор. Но също като украинския Тарас Булба да бъде суров и безпощаден, когато ситуацията го изисква. Той се разделяше от раз с дългогодишни свои приятели и близки роднини.

Най-бурното организационно, културно и икономическо развитие на Съюза на слепите в България е свързано с неговото име.

Където и да работеше г-н Янаки Градев - във варненското производствено предприятие или в централния офис на Съюза на слепите в България, навсякъде той идваше пръв и си тръгваше последен, часове след края на работния ден. Работеше много често и събота и неделя, работеше с хъса на частен предприемач, изцеждаше се до край в работата, макар че здравето му не беше съвсем супер. Той беше невероятен работохолик - неговата дрога, както сега понякога се казва, беше работата, и само работата.

Янаки Градев имаше силен афинитет към производствено-стопанската дейност. И сякаш не съвсем без основание неговите най-големи критици го обвиняват, че е превърнал Съюза на слепите в България в едно стопанско обединение, че е загърбил същинската дейност на организацията. Тези негови критици си спомнят, че на седмичните оперативки най-често употребяваната дума месеци наред е била „ос гърбична".

И на международната сцена най-забележителните изяви на Съюза на слепите в България са по време на председателстването на г-н Янаки Градев. България е домакин на редица значими международни форуми, представители на Съюза на слепите в България заемат високи позиции в световните и европейските организации на слепите. Самият Янаки Градев е избиран за член на ръководството на Световния съвет за благополучие на слепите и за генерален секретар на Европейския регионален комитет (1987-1990) на тази същата организация.

Янаки Трифонов Градев е роден на 29 септември 1933 г. в село Самотино, Варненска област в семейството на дребни земеделски стопани. Баща му Трифон Градев е активен член на Българската комунистическа партия, за което е въдворяван в концлагер и е осъждан с ефективна присъда, която излежава във варненския затвор.

Основното си образование Янаки Градев завършва в с. Старо Оряхово (Варненско). Той прави опит да продължи обучението си в техникум по горска промишленост в същото село. През 1949 г. Янаки Градев прекъсва своето образование поради силно намалялото си зрение. По-късно през 1971 г. завършва средно образование като редовен ученик във варненската вечерна гимназия.

Началото на професионалната кариера на Янаки Градев е почти като на американски писател. Какво ли не е работил той? Едва 16-годишен Янаки започва работа като коларо-железар към Районния кооперативен съюз в Старо Оряхово. По-късно пак в Районния кооперативен съюз на същото село той работи и като точилар, оксиженист и огняр.  През пролетта на 1952 г. в резултат на дегенерация и атрофия на зрителния нерв неговото зрение още повече изчезва. Янаки работи също и в местното Трудово кооперативно земеделско стопанство като обслужващ на селскостопански машини .

През 1957 г. Янаки Градев постъпва на работа като плетач на куха стъклария в ПП "Успех", Варна. През 1960 г. той е назначен за началник пласмент.

От 1958 до 1962 година Янаки Градев е секретар на организацията на Българската комунистическа  партия в предприятието. Той е избиран и за председател на районния съвет на ССБ - Варна от 1960 до 1962 г. По същото време за 5-6 месеца е дори и синдикален лидер в ПП "Успех" - Варна). На Третия конгрес на ССБ (1959) Янаки Градев е избран за член на Централния съвет на ССБ.

От 1962 г. до 1976 г. г-н Янаки Градев е изключително успешен директор на ПП "Успех", Варна. През този период се построяват двете производствени сгради на предприятието, първите три жилищни блока, Работническото общежитие, Дома на културата, детската градина и др. Може би най-големия мениджърски подвиг на директора Градев от онова време е, че оглавяваното от него предприятие успява със собствени сили да си построи през 1974-а година Новата производствена сграда, нещо твърде уникално и новаторско за тогавашните времена и подходи. По време на управлението на Янаки Градев във варненското предприятие се внедряват модерни технологии за производство на изделия от термопластични пластмаси. Внедрява се също и производството на електроинсталационни изделия. Към предприятието се разкриват и първите в системата на ССБ производствени филиали в градовете Бургас, Добрич и Силистра, в които десетки слепи и слабовиждащи лица от тези селища намират професионална реализация като производственици и ръководители.

На Седмия конгрес (1976) г-н Янаки Градев е избран за председател на ССБ. На Осмия(1981) и на Деветия (1986) той е преизбиран на този пост.
Със стажа си от 13 години и 5 месеца на председателското кресло Янаки Градев е твърдо на втора позиция сред осемте председатели на обединения съюз на слепите след 1951 г. Разбира се, по постижения Г-н Янаки Градев е всепризнатия шампион измежду своите колеги през този период. Тъкмо по тези 13 години и 5 месеца, когато е председател Янаки Градев,  изпитват дълбока носталгия много често Хиляди слепи и слабовиждащи хора в нашата страна, и то сякаш доста основателно.

Изглежда не е никак случайно, че тъкмо той е председателят на Съюза на слепите в България, обсипван с най-много български държавни ордени и отличия: „Златен орден на труда", "Червено знаме на труда" и "Народна република България" Втора степен, званието "Заслужил деятел на здравеопазването". За много значим принос в развитието на организациите на слепите в Европа и в България в средата на 80-те години г-н Янаки Градев е награден и с медала "Луи Брайл" от ръководството на Европейския съюз на слепите. През 1993 г. във връзка с неговата 60-годишнина и за големия му принос за развитието на организираното движение на слепите в България ЦС на ССБ му присъжда званието "Почетен член на Съюза на слепите в България, а през 2003 година във връзка с 70-годишнината му УС на ССБ го отличава с „Медала за особени заслуги".

Но не му бе писано на г-н Янаки Градев да се радва на спокойни старини и отдавна заслужена почивка. На 14 февруари 1998 г. той учредява Съюз на слепите предприемачи в България и е негов пръв председател до 18 май 2002 г. През юни 2001 г. до април 2004 г. г-н Янаки Градев е избран за зам.-председател на Националната потребителна кооперация на слепите в България, и през април 2007 г. пълномощниците отново му дават  своя вот за член на Управителния съвет на тази организация. А през 2005 г. софиянци решават да направят г-н Градев един от своите представители в централното общо събрание на Съюза на слепите В България. И при тези най-нови свои публични роли Янаки Градев работи с присъщата си апостолска всеотдайност и вдъхновение. С младежко неспокойствие и плам през последните 4 години той пише развълнувано открити писма и обръщения, съставя програми, оглавява и участва в разработващи групи и комисии.

И съвсем скоро - на 29-ти септември т.г., г-н Янаки Градев навършва една доста кръгла годишнина. Той ще отбележи 75 години от своето рождение. В навечерието на този негов юбилей, някои от неговите сътрудници и опоненти имаме сериозни основания да му поднесем още веднъж нашите най-дълбоки и искрени  съжаления за незаслужените критики и упреци към него от наша страна в началото на т. нар. преход. И, естествено, да му благодарим за всичко, което той е направил и прави за хората с нарушено зрение и да му пожелаем дълголетие и добро здраве, и да продължава да е все така полезен за каузите на слепите В България!!!

29 януари 2008, Пловдив