fena73 (Станимир Власакиев)
45 34
9 мая 2007 г., 17:19

Миг или безвремие 

  Эссе
2165 0 5
Неусетно се връщам към себе си... Има неща, които са съприживени и неизмерими...
Не можеш да спреш порива  на мисълта... а той напира, и напира... Затрупва те със спомени! Спомени, от които се пораждат желания - ТУК И СЕГА!
Невъзможност, неприемливост, имагинерност...
Фаталност!

Неосъществени мечти!
Лелеяни амбиции!
Счупени пориви!
Действия, обсъждани до перфектност, които няма да се изпълнят!
Съдба! - може ли да се борим с нея и ако можем - как о, Господи?!? Бих дал години от живота си, за да кажа на един-единствен миг "delete"! Още толкова бих дал, за да кажа "refresh"и "enter"... Уви!!!

Но аз вярвам! Вярвам във втория шанс! Вярвам, че Господ не може да отнеме нещо толкова хубаво, истинско, желано, изстрадано, счупено и наново сглобено като кулата, която построихме... Не може нещо, градено с години, да се разруши за минути!
Не може!
Не бива!
Не трябва!
Не искам!
Не давам!!!

       ... вярвам и продължавам да нареждам търпеливо малки камъчета едно до друго - мост към теб!

© Станимир Власакиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво и тук! Изстрадано, но истинско!
  • Браво!Успява да докосне!Нямам думи!
  • Много силно... ритъм, идея... силен край... поздрави!
  • "Не може!
    Не бива!
    Не трябва!
    Не искам!
    Не давам!!!"

    Почти същите въпроси си задавам и аз Ако проявяваш интерес, погледни на същата страница (все още) - ВРЕМЕТО
    Не знам дали аз мога да се боря с Негово Величество Времето...

    Шестица от мен за търпението и за есето!
  • Понлон...на автора...и на истинските чувства...
Предложения
: ??:??