Милата ми...
В последно време често попадам на творби, в които става въпрос за националната ни гордост. Хора от миналото, които ни карат да се гордеем; събития от миналото; изобщо миналото... А днес? Какви чувства предизвиква днес това, което виждаме? И какво виждаме? Това са впечатленията ми от последните няколко дена - както от лични, така и обществени събития. Всъщност личните са част от нещо страшно, което се случва в обществото ни. Милата ми...
Вчера, прекрасен ден. Разхождам се, а срещу мен едно същество, което не можах да определя от кой пол, държеше каишка и си мислеше, че на нея има вързано куче. Излъчваше спокойствие и щастие. Предизвикваше смях, но не плащаше данък обществено мнение; може би защото не беше част от това общество. А какво беше то?
Майка с дете в близкия училищен двор. Детето на година и половина играе там по обясними причини - липса на подходящи за целта места. Учениците са в час. На сантиметри от детето пада с трясък твърдо сварено Великденско яйце. Майката поглежда: от прозорец на четвъртия етаж момчета в разгара на пубертета се хилят доволно. Родителката търси отговорност, но в отговор след нея коментарът е: „Следващия път ще целя нея!" Е, голямо геройство е да хвърляш яйца по бебе! Учителите отчаяни, ситуацията не ги впечатлява. Горкото ни училище! Горкият ни роден, омаен български език: с предложение да не е задължителен в учебната програма! Ами нормално! Като се има предвид, че българите скоро ще станем най-малобройни в сравнение с другите етноси, населяващи милата ни Родина! И после се възмущаваме, че чужденците ни виждат като турски кенеф! Милата ми...
В блока, където живея, се носи слух, че има публичен дом. Даже често срещам „работничките". Но някой предприема ли нещо? Не. Униформените представителите на властта приемат нещата на шега или пък не?! Същите тези представители на властта смело спират автомобили, движещи се със 70 км/ч например, но за такива, които минават покрай тях със 150 км/ч, не си правят труд да вдигнат палката дори. Ами, да - няма смисъл: кой може да спре с такава скорост?
Участниците във ВИП брадър ни направиха свидетели на скандали, глупостта си и простотията си. И след като видях естествения вид на две миски - от миналото и настоящето, вече съм убедена, че корупцията е навсякъде. Всъщност те и гримирани навяват такива мисли.
Отдавна преследваната цел да нямаме армия скоро ще бъде постигната - вероятно вече военнослужещите могат да се съберат на един средно голям български стадион. Институциите си прехвърлят топката за каквото и да било от край време. Всеки се оправдава с кризата за бездействието си... От години психясал доктор практикува официално професията си и държи в ръцете си животи... Но всичко стана ясно като изтърва този на 11- годишно дете...
Милата ми... България! Днес миналото ни кара някои от нас да се гордеем! Днес пишем историята! Днес правим нашето утре! Детето ми все още не разбира! Детето ми спи спокойно! Аз - не... Вече не разбирам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Петрова-Йордано Все права защищены
