2 дек. 2009 г., 09:44

Минута е много… или малко…

5.2K 1 11
2 мин за четене

    Минута е много… или малко…

 

   Често се питам кога една минута е много... или твърде малко време. Минута е много, когато трябва да изложим гърди срещу свистящ куршум към приятел; когато трябва да хванем ръката на дете, тичащо към летяща кола; когато трябва да кажем „Обичам те” без да мислим за условия… А всъщност „една минута време” е толкова относително понятие… И може би никога недостатъчна да изразим всички емоции, които напират в нас, за да покажем на света своето въодушевление от радостта, че живеем, че можем да сме полезни за другите… и да откриваме неподозирани хоризонти. Дори маргиналните решения, които ни тласкат до дъното, не могат да се поберат в минута време.

    И в същото време е достатъчен само миг, за да прозрем житейски истини… да видим пътеводния лъч светлина. Да усетим силата му, въпреки тъмните мисли. И да можем да предприемем радикални промени. Следователно „минута време” не е неоспоримо понятие. Характеризираща време, тя може да бъде енергия… Точно със своите 60 секунди да ни зареди с нужната сила! За да можем да се противопоставяме на злото, коварството, лъжата, егоизма, интригите…

    Една минута е движение в съзнанието ни не само в една посока… Връща ни към миналото, което не можем да променим. Но погледнато от сегашната минута, ни насочва към необходимите действия, за да може бъдещите ни очаквания да са осъществими и значими; да заличим пробойните от погрешните си минали ходове. Да бъдем отворени за всичко ново и да не задвижваме само умствените рефлекси за възприемане на готова информация, а да я осмисляме и анализираме.

     Една минута е свобода, когато сме изслушали мнения на всякакво равнище и сме съумели да изкажем собственото си виждане, без да се чувстваме в плен на чуждите становища. Една минута е богатство, когато съумеем да не я пропиляваме в бездействие, мрачни мисли или отчаяние. Една минута напомня холограма, всеки фрагмент от която носи цялата информация за личността ни. Тогава възниква въпросът: Побираме ли се в една минута? Не знам… Затова са ни дадени повече минути живот. И от нас зависи дали ще ги разбъркваме или подреждаме. С отговорност за всяка минута.   

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Произведението е включено в:

Иглички от тишината 🇧🇬

Иглички от тишината
10,00 BGN
2.3K 2

Комментарии

Комментарии

  • За една минута време светът може да се сгромоляса върху теб. За една минута време можеш да полетиш. За една минута време можеш да сгрешиш, За една минута време можеш да си щастлив. За една минута време можеш да навредиш, да помогнеш, да се справиш, да паднеш, да се вдигнеш. Но никой не може да задържи времето. То просто се променя с всяка минута.
    Другото съм ти го написала преди.

    Хубаво е като се връщам при теб, взела решение за една минута.
  • Винаги чета есетата ти с интерес и огромно удоволствие
    А това е и много актуално, защото, както се оказа, наистина няма време, няма минало, настояще, бъдеще...
    В този смисъл наистина е странно, че забързани (за къде?)изобщо не се сещаме за всички тези възможности, които наричаме минути...
    Всъщност, минутата - това съм аз...
    И това е относимо за всеки, за всички...
    Интересно, Павли... осмисляш миговете ни, за да пребъдем в минутите... за което ти благодаря!
    Хм... ще има още да мисля...
    Пак си в десятката
    Прегръдка!
  • Благодаря на всички, че отделихте от своите минути.
  • Няма време.Хората сме го измислили с часовниците.А всъщност е една необятна тема за размисли!И не само....за когото...
    _______________________________
  • Да, Павли, една минута е частица от човешкия ни живот и само от нас зависи да я оценим и използваме така, че да ни удоволетворява...

Выбор редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...