Минута е много… или малко…
Минута е много… или малко…
Често се питам кога една минута е много... или твърде малко време. Минута е много, когато трябва да изложим гърди срещу свистящ куршум към приятел; когато трябва да хванем ръката на дете, тичащо към летяща кола; когато трябва да кажем „Обичам те” без да мислим за условия… А всъщност „една минута време” е толкова относително понятие… И може би никога недостатъчна да изразим всички емоции, които напират в нас, за да покажем на света своето въодушевление от радостта, че живеем, че можем да сме полезни за другите… и да откриваме неподозирани хоризонти. Дори маргиналните решения, които ни тласкат до дъното, не могат да се поберат в минута време.
И в същото време е достатъчен само миг, за да прозрем житейски истини… да видим пътеводния лъч светлина. Да усетим силата му, въпреки тъмните мисли. И да можем да предприемем радикални промени. Следователно „минута време” не е неоспоримо понятие. Характеризираща време, тя може да бъде енергия… Точно със своите 60 секунди да ни зареди с нужната сила! За да можем да се противопоставяме на злото, коварството, лъжата, егоизма, интригите…
Една минута е движение в съзнанието ни не само в една посока… Връща ни към миналото, което не можем да променим. Но погледнато от сегашната минута, ни насочва към необходимите действия, за да може бъдещите ни очаквания да са осъществими и значими; да заличим пробойните от погрешните си минали ходове. Да бъдем отворени за всичко ново и да не задвижваме само умствените рефлекси за възприемане на готова информация, а да я осмисляме и анализираме.
Една минута е свобода, когато сме изслушали мнения на всякакво равнище и сме съумели да изкажем собственото си виждане, без да се чувстваме в плен на чуждите становища. Една минута е богатство, когато съумеем да не я пропиляваме в бездействие, мрачни мисли или отчаяние. Една минута напомня холограма, всеки фрагмент от която носи цялата информация за личността ни. Тогава възниква въпросът: Побираме ли се в една минута? Не знам… Затова са ни дадени повече минути живот. И от нас зависи дали ще ги разбъркваме или подреждаме. С отговорност за всяка минута.
© Павлина Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Винаги чета есетата ти с интерес и огромно удоволствие
А това е и много актуално, защото, както се оказа, наистина няма време, няма минало, настояще, бъдеще...
В този смисъл наистина е странно, че забързани (за къде?)изобщо не се сещаме за всички тези възможности, които наричаме минути...
Всъщност, минутата - това съм аз...
И това е относимо за всеки, за всички...
Интересно, Павли... осмисляш миговете ни, за да пребъдем в минутите... за което ти благодаря!
Хм... ще има още да мисля...
Пак си в десятката
Прегръдка! -
Благодаря на всички, че отделихте от своите минути.
-
Няма време.Хората сме го измислили с часовниците.А всъщност е една необятна тема за размисли!И не само....за когото...
_______________________________ -
Да, Павли, една минута е частица от човешкия ни живот и само от нас зависи да я оценим и използваме така, че да ни удоволетворява...
-
Някога Лем беше написал "Една минута от живота на човечеството" (рецензия на несъществуваща книга). Уж рецензия за една статистика, но от тази статистика можеше да те побият тръпки, всъщност не си даваме сметка колко много неща се случват за една минута (например колко литра човешка кръв напоява почвата вследствие на насилствена смърт, колко бебета загиват вследствие на това, че майките им объркват родилните си колики с такива, пораждани от други естествени нужди, колко тона семенна течност се изливат от човечеството за една минута и т.н.). Всъщност една минута е изключително много предвид многообразието от човешки съдби и преплитащите ги съдбоносни моменти.
-
една минута може да струва колкото един човешки живот...
замисли ме, Павлина...много хубаво есе... -
"С отговорност за всяка минута." !!!
-
Всичко е относително...липсваха ни твоите хиляди минути отсъствие...
-
Красиво есе, подредено толкова леко, че мога само да благодаря за удоволствието. Времето наистина е относително, но когато е прекарано по този начин - с приятно и замислящо четиво - мога да си спомня един от съветите за писане, дадени от Кърт Вонегът: "Използвай времето на напълно непознатия така, че той или тя да няма чувството, че времето е загубено." Благодаря ти за времето, което ми подари.
-
Всичко е толкова относително! Понякога една минута се равнява на цяла вечност... Благодаря ти, Павли!
<a href="http://www.youtube.com/watch?v=H2FFDDWz3R0&feature=related " target="_blank"> Музика >>> </a>
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Другото съм ти го написала преди.
Хубаво е като се връщам при теб, взела решение за една минута.