Минута мълчание - вече сме в Европа

     Спомням си първи януари 2007г. Не защото тогава бе първият ден от новата година, а с нещо по-специално. Специално не само за мен, а и за цялото общество. Станахме част от Европейския съюз. Чест, за която всяка държава на Балканите бленува. А полага ли ни се? Е, да - щом сме приети, значи сме го заслужили. Пускам телевизора - гледам Президентът държи реч и казва колко щастливи трябва да сме от постигнатото. Минута мълчание и фойерверки! Не искам да съм безучастен към празника, затова и аз хвърлям една пиратка от терасата. Гледам надолу, някой пак пали кофите за смет. Не отново. Поне не днес!  Мисля си, като казват европейци, за географското положение ли говорят, или за култивирано поведение? Мисля, че засега ние си оставаме с географското положение. Но и това не е малко! Какво по-хубаво от това да си в центъра на събитията - макар и дрипав, важното е да те забележат. На това не му ли казваха комплекси. Не казвам, че щом са ни предложили (честта) трябва да я отхвърлим, въпросът е дали сме я заслужили?

    "Има заслуги, невъзнаградени с издигане, но няма издигане без никакви заслуги!" Ако се придържам към думите на ренесансовия философ от френския двор, защо да се тревожа? Някой палел кофите! Трябва да е нещо нормално. Не съм напускал страната, не знам. И по-добре, ще вземе да ми хареса, та ако остана, кой ще положи основите на бъдещото ни общество? Искам да съм аз! Аз и моето наследство, което смятам да възпитам по подобаващ начин.

   Отношение! Мисля, че тази дума е най-важна в живота. Отношение към хората, отношение към родината, отношение към себе си. Не разбирам от математика, но ако вземем част отношение и добавим малко любов, ще се получи добродетел.

    Нима мога да съдя държавата за положението ни? Нали ние сме това - аз, съседите, всички познати и непознати. На кого да се сърдя?

    Липсва ли добродетел днес и след като сме европейци, какво се промени? Мисля, че всичко е както преди, добродетел не липсва, - може би е в по-малко от необходимото и нищо не се е променило, просто вече ни наблюдават. И какво, да се срамуваме ли? Ние сме си ние, който не ни харесва, да не ни гледа!

   Пълня две кофи с вода и слизам да угася пожара, да го угася - преди да се е разраснал в пример за подражание.