Мишката изяде книжката
- Ще взема тези две книги. Благодаря! – каза Ивайло, излезe от книжарницата, качи се в колата и потегли към вкъщи.
Ивайло беше 45-годишен мъж, женен, с дете и хубава работа. Животът му беше нормален... даже прекалено нормален. Дните му минаваха бавно и бяха сякаш всичките еднакви. Единствените неща, за които мислеше, бяха работата и семейството. Все по-рядко Ивайло се впечатляваше от нещо – нищо вече не го изненадваше. Преди няколко дни, както винаги, той гледаше новините. Даваха репортаж за няколко стареца, които бяха организирали демонстрация против компютрите и навлизането на все по-нови технологии, които заместват книгите. Протестът беше под надслов „Мишката изяде книжката”. Няколко минутният репортаж изтече бързо, и привидно не направи голямо впечатление на Ивайло. Той продължи вечерята си, която винаги се състоеше по едно и също време, по един и същи начин, и с един и същи човек – жена му. Синът на това обикновено семейство беше също толкова обикновен – каз ...