<МИСЛЯ РАЗЛИЧНО – ДЕЙСТВАМ
ПРАКТИЧНО>
Светът около мен се движи с бясна скорост. Не мога да гледам безучастно на него и в частност на България, и да стоя със скръстени ръце. Страх ме е, че някой ден ще отворя очи и ще е вече късно да се включа в „играта”. „Играта” в случая е животът със своите „лапи груби, челични”. Но разбира се ме успокоява мисълта, че вярвам в силите си и респективно в силите на младите, и осъзнал навреме в какво се състои „играта” се включвам и поемам щафетата.
Толкова неща се случват около мен, че вече не знам на кое да обърна по-голямо внимание и на кое не. Но основното, което никой не пропуска определено са изборите и Европейските въпроси. От тях българите разбираме най-много. А и по принцип сме такъв народ, който разбира от всичко. Нека използвам един цитат от есето на Свилен Исаев, който всъщност е виц – „Как реагират различните народи, когато им се разкаже виц? Англичаните се смеят . Французите ръкопляскат , а българите казват – „Е, аз го знам, ама по друг на ...