2 июл. 2006 г., 19:56

Моите назабравими мигове в Полша!!!

1.9K 0 0
2 мин за четене
Всеки човек пази в сърцето си различни мигове от живота си - незабравими мигове,
които и аз съм запечатала в сърцето си. Такива спомени, които ще помня вечно.
Спомени, към които ще се връшам след времe. Много хора смятат, че ако разкажат
мечтата си - тя няма да се сбъдне. Да си призная и аз съм от тези хора, но една
от многото ми мечти вече е факт. Ето защо аз мога спокойно да я разкажа. Случи
се през месец май. Период, в който всичко е прекрасно - изпълнено с живот. Нямах
трпение да тръгна за Полша - страна, намираща се в "сърцето" на Европа; страна,
за която не знаех много. Отидох там благодарение на училищния проект
"Здравословно хранене и здравословен начин на живот". Ако трябва да бъда честна
този проект ме промени много. Благодарение на него аз разбрах как живеят хората
в една по-различна страна от нашата. Разговорите, които проведох с полските деца
и учители, участващи в проекта - ми помогна да да преодолея езиковата бариера,
която стоеше между нас. Така ежедневието ми се превърна в един малък празник за
моята душа, оцветен с много пъстри емоции и комични ситуации. Това не е първият
път, в който пътувам извън България, но аз бях притеснена. Нямах представа как
ще издржа две седмици в непозната за мен държава. С останалите ученици,
участващи в проекта, винаги бяхме на различни мнения по отношение на много
въпроси, но винаги бяхме единодушни, когато ставаше въпрос за България. Тогава в
очите на всеки се появяваше онова пламче, което вечно при мисълта за нещо
любимо, ценно;при мисълта за нашата страна. Всеки път сърцето ми подскачаше
лудо, когато разговарях по телефона с моите близки и приятели. Запознахме се с
култура много по-различна от нашата. Хората в Полша имаха различни мечти и
различно схващане за живота от нашето. И това е съвсем нормално. Всеки един
народ, всяка една држава, изобразена на географската карта, е различна. Но
въпреки различните култура и език, аз останах приятно изненадана от престоя си в
Полша. В някои от градовете, които посетихме миналото се преплиташе с
настоящето. Пример за това са старинните църкви, катедрали и камбанарии в
Краков. Град, съчетал в себе си минало, настояще и бъдеще; град, в които и
легендие са живи. Всичко това ме изпълваше с много топлина и радост, с нови,
непознати тръпки. Посещението ми в Полша мина на един дъх. За мен двете седмици,
прекарани там, бяха изпълнени с много емоции. Това бе сбъдната приказка за мен -
да се докосна до различни светове и култури, да бъда част от релизацията на един
проект, който продължава и тук в България. Този месец май аз ще помня завинаги.
А спомените, които са запечатани в съзнанието ми ще бъдат доказателство, че
мечтите стават реалност!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алехандра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...