Всеки човек пази в сърцето си различни мигове от живота си - незабравими мигове,
които и аз съм запечатала в сърцето си. Такива спомени, които ще помня вечно.
Спомени, към които ще се връшам след времe. Много хора смятат, че ако разкажат
мечтата си - тя няма да се сбъдне. Да си призная и аз съм от тези хора, но една
от многото ми мечти вече е факт. Ето защо аз мога спокойно да я разкажа. Случи
се през месец май. Период, в който всичко е прекрасно - изпълнено с живот. Нямах
трпение да тръгна за Полша - страна, намираща се в "сърцето" на Европа; страна,
за която не знаех много. Отидох там благодарение на училищния проект
"Здравословно хранене и здравословен начин на живот". Ако трябва да бъда честна
този проект ме промени много. Благодарение на него аз разбрах как живеят хората
в една по-различна страна от нашата. Разговорите, които проведох с полските деца
и учители, участващи в проекта - ми помогна да да преодолея езиковата бариера,
която стоеше между нас. Така ежедневието ми се превърна в един малък празник за
моята душа, оцветен с много пъстри емоции и комични ситуации. Това не е първият
път, в който пътувам извън България, но аз бях притеснена. Нямах представа как
ще издржа две седмици в непозната за мен държава. С останалите ученици,
участващи в проекта, винаги бяхме на различни мнения по отношение на много
въпроси, но винаги бяхме единодушни, когато ставаше въпрос за България. Тогава в
очите на всеки се появяваше онова пламче, което вечно при мисълта за нещо
любимо, ценно;при мисълта за нашата страна. Всеки път сърцето ми подскачаше
лудо, когато разговарях по телефона с моите близки и приятели. Запознахме се с
култура много по-различна от нашата. Хората в Полша имаха различни мечти и
различно схващане за живота от нашето. И това е съвсем нормално. Всеки един
народ, всяка една држава, изобразена на географската карта, е различна. Но
въпреки различните култура и език, аз останах приятно изненадана от престоя си в
Полша. В някои от градовете, които посетихме миналото се преплиташе с
настоящето. Пример за това са старинните църкви, катедрали и камбанарии в
Краков. Град, съчетал в себе си минало, настояще и бъдеще; град, в които и
легендие са живи. Всичко това ме изпълваше с много топлина и радост, с нови,
непознати тръпки. Посещението ми в Полша мина на един дъх. За мен двете седмици,
прекарани там, бяха изпълнени с много емоции. Това бе сбъдната приказка за мен -
да се докосна до различни светове и култури, да бъда част от релизацията на един
проект, който продължава и тук в България. Този месец май аз ще помня завинаги.
А спомените, които са запечатани в съзнанието ми ще бъдат доказателство, че
мечтите стават реалност!