Ето, дойде дългоочакваното класиране от кандидатстудентските изпити. Отворих с трепет резултатите и какво да видя?! Голямо разочарование се появи в очите ми – нима не съм се справила… Но, все още има надежда – има още две класирания. Родителите ми ме научиха, че трябва да вярвам в мечтите, и че ако наистина искам нещо – то наистина се сбъдва!
Така времето неусетно минаваше, лятото пленяваше с красотата и аромата си, докато неусетно не дойде заветният ден за така мечтаното второ класиране! Казах си: „Вече трябва да сa ме приели! Аз наистина го искам от цялото си сърце!” Седнах с нетърпение пред компютъра и какво да видя? Отново онова тъжно човече, което с тъга ми казва: „Съжалявам и този път не успя”! Усетих как горещи сълзи се стекоха по бузите ми и се сляха със земята. Дори забравих за надеждата, за едничката последна надежда, че има още едно, трето класиране. Забравих за това, че хубавите неща се случват бавно, че понякога нещата стават от третия път.
Така в тъга преминаха още два ме ...