katik (Екатерина Камбурова)
16 29
17 апр. 2007 г., 00:04

Моменти 

  Эссе
1698 0 2
Някой беше счупил любимата и ваза. Без да каже защо и как. Тя събра всички малки парченца и се зае да създаде отново това така изящно ювелирно произведение. Докато я лепеше си мислеше за човека, който го бе разрушил и какво би му казала, ако разбереше кой беше той. Цялото й съзнание се бе заело да нареди пъзела от изпочупени пърченца. Прекара много безсънни нощи, трудейки се над така скъпата ваза и най-накрая се увенча с успех.
Залепи последното парче и направи крачка назад, очаквайки отново да може да й се любува. Но не можеше! Ясно си личаха следте на разрушената красота. Тогава тя  осъзна, че бе пропиляла толкова много мигове, поправяйки нещо, което не може да се поправи. Обеща, че никога вече няма да загуби време, поправяйки непоправимото.
Но вече бе пропуснала прекалено много!

© Екатерина Камбурова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесва ми
  • За мен няма пропуснати неща,защото всяко такова те е научило на нещо,когато го погледнеш отстрани.Важно е да можем да се откъснем от пъзела и да го погледнем от далеч,за да добием представа какво ни е коствал и заслужава ли си времето.Браво,от мен 6!
Предложения
: ??:??