11 апр. 2010 г., 18:56

Моно-Диалог с моята Съдба 

  Эссе » Личные
2144 0 3
8 мин за четене

МОНО-ДИАЛОГ С МОЯТА СЪДБА

 

Мила моя Съдба,

 

Мила моя - гърбава, едноока, еднокрака, саката и зла – обичам те!...

Обичам те, защото си моя... То пък аз нямам и избор – ти си ми единствена – такава, каквато си...

Ей, къде тръгна? Остави това огледало. Не се гледай, не си струва...

 

Не тъгувай толкова за мен, мила. Аз ще те подкрепям, щом ти не можеш да се грижиш за мен. Няма да те изоставя. Все пак си единствената ми...

То и аз съм ти единствен, ама...

Вярно е, че с онова копеле – Животът – ми шарнахте два камиона рани, но какво да ви правя... Просто сте такива... Просто сте мои...  Злобнички, но мои...

 

Ела, мила, дай да ти избърша слюнките и лигите – искам да те целуна...

Чакай, дай да оправя сплъстената ти оредяла коса – искам да те прегърна...

ИСКАМ, защото сега, накрая, ми даде да преживея това, което го няма нито в книгите, нито във филмите...

Защото ми подари най-щастливите мигове, които изобщо могат да се случат...

Вярно, и най-жестоките рани (зъби не ми останаха от стискане)...

Но заради онова щастие – струваше си...

 

Не се уморявай, мила, не се отказвай от мен...

Стани, мила, ще поизтупам гнилите листа, ще пооправя дрипите на гърба ти, ще те среша, ще избърша струпеите по лицето ти, ще излъскам желязното ти зъбче...

Стани, мила, ето кривата ти патерица. Помниш ли, аз ти я направих...

Исках да станеш по-добра... Но нейсе...

 

Стани, мила, облегни се на мен...

Нека излезем от тази мрачна и влажна гора...

Ще докуцукаме до брега на студената река...

Ще отвържем продънената лодка... Ще те настаня удобно... Аз ще греба...

Нека се спуснем надолу. Само трябва да преминем през сивата мокра мъгла...

Казват, че след нея имало слънце... Може да се постоплим малко...

 

После, мила... после ще стигнем до края на реката...

При големия водопад...

И ще се спуснем по водопада... Към скалите, където се разбива...

Към кипящото му дъно... Към другия живот...

Може би там ще бъдеш по-добра към мен... А и аз към теб...

 

Хайде, мила, да вървим... Днес няма да пием ракия...

Отиваме при водопада...

Отиваме...

 

(август '09)

© Невен Стефанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??