Станах рано. Беше хубава пролетна сутрин и слънчевите лъчи небрежно се прокрадваха в моята стая. Малко по-късно вече бях готова за училище. Времето навън беше изкючително приятно.

    Влязох в класната стая. Съучениците ми жужаха  из нея. Учителката влезе. Прекарахме един много интересен час. Класната ни разказваше за морето. Обясняваше ни как Черно Море ни свързва с Украйна и спомага за икономиката на държавата ни. С огромен интерес слушах думите на учителката. Разбрах, че това море, което всяко лято радва малки и големи с вълните си, всъщност е и нещо много повече. Часът свърши и отново цялото училище зажужа. Само аз бях останала седнала на чина си, омагъосана от думите на учителката.
   След края на учебния ден аз не спирах да мисля за морето. Реших да отида на плажа. Когато стигнах, останах без дъх. Слънцето тъкмо залязваше и нежен ветрец леко подухваше. Бях изумена от красотата на тези пет минути, когато слънцето сякаш се потапяше в кристално сините води. Имах чувството, че времето беше спряло и само това вълшебство имаше значение. Не можех да помръдна. Бях като омагъосана, а погледът ми не искаше да се отмести от хоризонта. В един момент дочух детски смях. Погледнах настрани и съзрях две деца заедно с баща си, които пускаха хвърчило. Изглеждаше като сън. Небето беше червеникаво, вятърът небрежно ронеше косите ми, а децата се смееха. Беше неповторимо. Погледнах ги отново. Пуснаха хвърчилото и вятърът го понесе в небесата. Малчуганите тичаха след него. Това беше един от редките моменти в живота на човек, когато си казваш ''Ето виж, всичко е наред!". Тази картина е като онези, в които и да искаш да подобриш нещо, просто няма как, защото както и да я погледнеш, е идеална.

     Слънцето напълно се скри, децата се прибраха, а аз останах под лунната светлина. Замислих се, че в крайна сметка икономиката не е толкова важна и вълнуваща, колкото тези пет минути, в които нищо друго няма значение.

     В този ден аз разбрах, че морето е нещо неповторимо. Без значение от коя гледна точка разсъждаваш. То помага на държавата, радва малки и големи и понякога даже за пет минути успява да осмисли целия ти живот. Ето това е морето, което обичам - петте минути, заради които си струва да вярваш, че всичко е наред.