Станах рано. Беше хубава пролетна сутрин и слънчевите лъчи небрежно се прокрадваха в моята стая. Малко по-късно вече бях готова за училище. Времето навън беше изкючително приятно.
Влязох в класната стая. Съучениците ми жужаха из нея. Учителката влезе. Прекарахме един много интересен час. Класната ни разказваше за морето. Обясняваше ни как Черно Море ни свързва с Украйна и спомага за икономиката на държавата ни. С огромен интерес слушах думите на учителката. Разбрах, че това море, което всяко лято радва малки и големи с вълните си, всъщност е и нещо много повече. Часът свърши и отново цялото училище зажужа. Само аз бях останала седнала на чина си, омагъосана от думите на учителката.
След края на учебния ден аз не спирах да мисля за морето. Реших да отида на плажа. Когато стигнах, останах без дъх. Слънцето тъкмо залязваше и нежен ветрец леко подухваше. Бях изумена от красотата на тези пет минути, когато слънцето сякаш се потапяше в кристално сините води. Имах чувството, че времето беше с ...