Какво му трябва на човек за да живее?Какво му е нужно, за да продължи напред,преминавайки препятствията на живота?Трябват му приятели, но не е вьпросът в количеството,а в качеството.Понякога ти е необходим само един приятел, за да се чувстваш прекрасно.Аз лично не се стремя кьм многото,на мен ми е необходим просто човек,на когото мога да вярвам.Олицетворение на добротата,искреността и чистата душа.Това за мен е моят най-добър приятел-Елизар.
Искреността и чистотата на душата му се четат в очите му.Това е човекът, в чиито думи имам вяра,един от малкото хора на този свят,които искрено обичам.Съчувствието е вродено в неговата личност.
"Моят малък брат"-често пьти го наричам по този начин,защото неговата душа е толкова близо до моята.Често пъти сьм чувствала сърцето си окъпано в болка,загубила мечтите си-превърнати в илюзии и като звезден прах разпръснати в пространството,аз нямам сила да се усмихвам,нямам сила да се радвам на живота.Той е човекът,който изравя душата ми от пепелта и я съживява,вдъхва и от живата вода на добротата си и отново слага в ръцете ми вярата в живота и надеждата.
За мен Елизар е моята упора-моят духовен крепител,той е моята светлинка в мрачния тунел,пътеводната звезда-напьтствашта ме по време на дългото пътуване.Не са ми нужни думи, за да изкажа какво е за мен приятелството му,защото той го знае и го чете в очите ми.
В живота си мога да се съмнявам в хиляди нешта,но не и в него.Какво са приятелите за нас?Какво бихме направили за тях?Отговорът на двата въпроса е един и същ-Всичко и ако на този свят има човек,в който вярвам и на когото бих казала всичко-това е Елизар.